Момчето и жената се бяха събудили, но не бяха помръднали от постелята си.
— Добро утро — каза им Каспар и се изправи. Беше прибрал арбалета и всякакви други прибори, които можеха да нанесат сериозна рана, и ги беше струпал на купчина далече от тях. Доверяваше се на инстинктите си на ловец и воин, че ще го събудят, ако някой от неохотните му съжители се опита да му навреди, така че беше спал добре.
Започна да връща приборите по местата им. Щяха да трябват на жената в работата й. Предния следобед и вечерта беше прекарал в сочене на предмети и питане за имената им — бавно разнищваше този нов език. Научил бе достатъчно, за да приеме, че диалектът им е свързан с древния кешийски, говорен в района на Горчивото море преди векове. Бе изучавал имперската история толкова, колкото задължаваха всяко благородно момче, и смътно помнеше упоменавания за някаква религиозна война, принудила кешийски бежанци да отплават на запад. Явно някои от тях бяха слезли на този бряг, някъде наблизо.
Винаги беше имал усет за езици, макар сега да съжаляваше, че не бе отделил повечко време в говорене на квегански — издънка на същия кешийски диалект, който говореха потомците на този народ. Все пак вече се справяше доста добре, което щеше да му е от полза, ако решеше да се задържи за по-дълго в тази ферма.
Погледна момчето и каза:
— Можеш да излазиш.
Момчето се надигна.
— Мога да изляза?
Каспар разбра грешката си и се поправи:
— Имам предвид да излазиш от постелята, но ако искаш да излезеш навън, направи го. — И му махна към вратата.
Йорген сигурно беше очаквал, че ще бъде набит или убит, а Йойхана — че ще я изнасили. Не че не беше достатъчно привлекателна, макар и със загрубяла от слънцето и вятъра кожа, длъжен бе да признае Каспар, но той не обичаше съпротивляващи се жени — да не говорим пък за онези, които се преструваха, че го желаят, заради богатството и властта му.
Жената стана и издърпа завеската настрана, а момчето нави постелята си и я прибра под масата. Каспар седна на едното столче. Жената отиде при огнището, разрови въглените и сложи дърва.
— Трябват ли ти дърва? — попита Каспар.
Тя кимна и каза:
— Ще ида да насека, след като издоя едната крава. Миналата седмица планинската котка й изяде телето.
— Котката притеснява ли ви?
Тя не го разбра, затова той опита другояче:
— Котката идва ли за още телета?
— Не.
— Аз ще насека дърва — каза Каспар. — Къде е брадвата?
— В… — Думата му бе непозната, затова той я помоли да я повтори. После разбра, че е странно произнесен вариант на кешийската дума за „сайвант“. Повтори я и рече:
— Ще работя за храната си.
Тя помълча, после кимна и каза:
— Няма хляб. Меся го вечер.
Той само кимна. И двамата знаеха защо не беше замесила вечерта. Беше седяла уплашена и чакаше да я нападне, а той непрекъснато задаваше странни и безсмислени въпроси за имената на разни неща.
Каза й бавно:
— Няма да направя нищо лошо нито на тебе, нито на момчето. Аз съм чужденец и трябва да се уча, ако искам да оживея. Ще работя за храната си.
Тя помълча, после го погледна за миг в очите. Като че ли най-сетне се убеди и кимна.
— Има малко дрехи, бяха на моя… — каза дума, която той не разбра.
— Твоя какво?
Тя повтори думата и каза:
— Моят човек. Бащата на Йорген. Местната дума за съпруг, реши Каспар.
— Къде е той?
— Не знам — отвърна тя. — Преди три… — Отново нова дума, но той не си направи труда да я прекъсва. По-късно щеше да разбере дали има предвид дни, седмици или месеци. — Отиде на пазар. И не се върна. — Гласът й бе спокоен и лицето безизразно, но Каспар долови сълзите в очите й. — Търсих го три… — Отново неразбрана дума. — После си дойдох да се грижа за Йорген.
— Как се казваше?
— Бандамин.
— Добър човек? Тя кимна.
Каспар помълча. Знаеше, че тя сигурно се чуди какво ли щеше да стане, ако Бандамин си беше у дома, когато бе дошъл той. Каза само:
— Аз ще насека дърва.
Излезе и намери брадвата в сайванта до малка купчина цепеници. Видя Йорген да храни пилците и му махна да дойде при него. Посочи му смаляващата се купчина и каза:
— Скоро трябват повече.
Момчето кимна и заговори бързо, сочеше малката горичка отвъд ливадата. Каспар поклати глава и рече:
— Не разбирам. Говори по-бавно.
Ясно беше, че Йорген също не го разбира, затова Каспар забърбори рязко като момчето, след което заговори по-бавно. Лицето на малкия светна разбиращо и той каза:
— Сечем дърво там. Каспар кимна и отвърна:
— След малко.
Все още беше изнемощял от преживелиците си от последните няколко дни, но успя да занесе в колибата достатъчно дърва, за да поддържат огъня цяла седмица.