— А всичките останали храмове? — попита Кенер.
— Гешен-Амат предлага много начини да се върви по Единствения верен път. Съществуват аватари, които да се приемат от всеки мъж и жена.
Каспар разбра.
— Ама-рал! Монахът кимна.
— На древния език, да.
— В моята земя това е било смятано за ерес и заради тази доктрина се е водила ужасна война.
— Образован човек сте — каза монахът. — Ето го и учителя Аншу.
По-старият монах се приближи и се поклони пред Каспар и Кенер. Беше прегърбен и кожата му бе сбръчкана, но очите му бяха светлокафяви и живи. Главата му бе напълно обръсната. Носеше същия кафяв халат и сандали като младия монах. Двамата отвърнаха на поздрава и старият монах рече:
— Ученикът ми каза, че сте в беда, братя. Какво мога да сторя за вас?
— Оказахме се в притежание на нещо… навярно много древно, реликва може би, и мислим, че може да е прокълната.
Старият монах се обърна към своя ученик и рече:
— Донеси чай в покоите ми. — Обърна се отново към Каспар и Кенер и ги покани: — Моля, последвайте ме.
Изведе ги през една странична врата и тръгна по дълъг тих коридор.
— Тук едва се чува шумът от града.
— За медитацията трябва тишина — каза старият монах. Отведе ги до една врата и я отвори. — Заповядайте.
Посочи им, че трябва да си свалят ботушите, и Кенер и Каспар се подчиниха. Стаята беше голяма, но оскъдно обзаведена. Повечето под бе покрит с червен килим и старият монах седна на него и издърпа малка ниска масичка между себе си и гостите. Миг след това влезе младият монах и поднесе чаши и кана чай. Наля първо на Кенер и Каспар, след това на учителя Аншу. Щом младият монах излезе, старият ги подкани:
— Е, разкажете ми за тази прокълната реликва.
Кенер подхвана бавно, разказа цялата история за групата им и как са купили от местните селяци нещата, които те, изглежда, са плячкосали от нещо като гробница. Когато описа подробно ужасното убийство на Макгоин предната нощ, старият монах кимна и каза:
— Напълно е възможно тази вещ да е прокълната. Живеем в свят, който е виждал по-древни раси, а местата, където са погребани мъртъвци, често са защитени с прегради от тъмна магия. Бих искал да видя тази реликва.
— Сега ли?
Старият монах се усмихна.
— Ако не сега, то кога? — Стана и без да каже дума, махна мълчаливо на двамата да се обуят. Последва ги навън, където чакаше младият монах, и рече: — Ще придружим тези господа.
Младият монах кимна и закрачи до учителя си. Слязоха по стъпалата на храма, минаха през площада и тръгнаха към хана.
— Ще ида да доведа Флин — каза Кенер и влезе в хана, а Каспар поведе монасите през портата към двора на конюшнята. Щом се приближиха към фургона, стъпките на стария монах станаха колебливи и той се обърна към ученика си.
— Върни се в храма веднага! Доведи учителя Ода и учителя Йонгу. Бързо!
Младият монах затича обратно, а учителят Аншу рече:
— Усещам дори от разстояние, че в този фургон има нещо, което е… грешно.
— Грешно ли? — попита Каспар. — Какво имате предвид?
— Не мога да опиша как го разбирам, но каквото и да държите в този фургон, не е просто прокълната реликва. То е нещо повече.
— Какво? — попита Каспар.
— Не мога да знам, преди да го видя.
Кенер и Флин излязоха от хана и Кенер представи стария монах на Флин, а Каспар каза:
— Изглежда, имаме нещо наистина неочаквано. От храма ще дойдат и други.
— Защо? — попита Флин. — Какво му е неочакваното?
— Не мога да знам, преди да съм видял какво е — повтори Монахът и бавно се доближи до фургона.
Каспар извади кутията с инструменти изпод капрата, Дръпна платнището настрана и с помощта на железен лост откова и надигна капака на ковчега.
Старият монах се доближи до страницата на фургона, но не можа да погледне добре вътре. Каспар му протегна ръка, монахът я хвана с изненадваща сила и Каспар го издърпа горе.
Монахът погледна черната броня. Устата му се отвори, но думи не излязоха. Той вдиша дълбоко, въздишка сякаш на облекчение, после очите му се подбелиха и той се свлече в ръцете на Каспар. Той успя да го задържи да не падне и го подаде на Кенер и Флин.
Те го сложиха на земята и Кенер коленичи до него и каза:
— Жив е.
Каспар се обърна и погледна в ковчега. За миг му се стори, че вижда смътно трепване в процепа на шлема. Но след това — нищо.
След няколко минути в двора влязоха трима монаси и щом видяха струпалите се около изпадналия в несвяст монах Кенер, Каспар и Флин, спряха.