— Защо Махарта?
Ханджията седна на празния стол до тях, неканен. Посочи картата.
— Ако хванете право на запад оттук, ще стигнете някъде в средата на Пазарния площад на Великия храм. — Почеса се по брадичката. — Оттам, ако продължите на запад, няма много неща, с които бихте искали да се забъркате. Доколкото разбирам, сте чужденци. Откъде сте?
— От отвъд Зеленото море — отвърна Каспар.
— Ха! — Ханджията плесна с ръка по масата. — Чувал съм приказки за задморски търговци, дето се вясват тук от време на време. Ето какво ще ви кажа. Като свърша с вечерята и се погрижа за другите клиенти, да седнем да поговорим. Ако отивате на запад, има някои неща, които трябва да знаете, ако искате да останете живи. А и аз съм любопитен за вашата земя. — Мъжът стана. — Не ми е мъчно за опасностите, но възбудата ми липсва.
— Викат ми Бек, съкратено от Бекамостана — каза ханджията късно вечерта, когато се събраха.
Флин представи себе си и приятелите си.
— Е, кажете ми сега какво искате да знаете — продължи Бек.
— Казаха ни да тръгнем на запад — обясни Каспар. — Предполагам, че това означава Махарта.
— Кралицата на реката, така го наричат — каза Бек. — Някога бил най-процъфтяващият красив и великолепен град… е, казвахме обикновено „на света“, но това беше преди да научим за ония места отвъд морето. Все едно, старият радж, по времето на дядо ми, управлявал народа си добре. Не е най-големият град — най-големият е Змийска река, — но е най-богатият. Поне е бил де.
— Какво се е случило?
— Змийската кралица, това се случило — каза троснато Бек. — Никой не говори много за нея, защото всеки знае какво се е случило, родителите ни са ни учили. — Почеса се по брадичката. — Тя е дошла някъде от севера на Западните земи.
— Западните земи ли? — попита Каспар и погледна картата.
Бек сложи ръка върху две трети от картата на Новиндус.
— Тука са Западните земи. — После покри двете страни. — По средата лежат Речните земи, а на изток са…
Флин довърши:
— Източните земи.
— Бързо схващаш. — Бек се ухили. — Едно време е можело да се пътува по Змийската река или по Ведра почти от единия край до другия без големи трудности. О, имало и разбойници тук-там, според дядо ми, но по онова време град Змийска река е контролирал повечето земя покрай реката чак до Горещите земи.
— Ведра е обкръжена от градове-държави, всеки със своя територия, но освен пограничните сражения от време на време било съвсем мирно. Нещата започват да стават гадни, когато се отдалечиш от реките. — Той посочи района на запад от Махарта. — Това тук е Равнината на джамите. Не ходете там.
— Защо?
— По две причини. Първо, няма нищо ценно за търгуване, а освен това е обитавана от тези наистина опасни дребни кучи синове, около четири стъпки на ръст. Никой не може да говори езика им. И значи те избиват всички нарушители на границите им. Обикновено стоят далече от реката, тъй че и на западния бряг все още има ферми, но на повече от ден езда от реката най-вероятно ще свършите с отровни стрели по вас. Не можеш да ги видиш кога идват. Всъщност никой не знае как точно изглеждат… След това стигате до Небесните стълбове.
— Те пък какво са? — попита Кенер. Пръстът на Бек посочи планинския хребет.
— Планините Ратн’гари. Най-големите планини тук. На три дни път нагоре от залива Ратн’гари. Според легендата там има две неща: Некропола — Града на Мъртвите богове, където почиват всички богове, загинали във Войните на хаоса — а високо горе са Небесните стълбове — две планини толкова високи, че никой смъртен не може да види върховете им. А над тези върхове е Павилионът на боговете, където обитават живите богове. Всичко това е легенда, разбира се. Никой жив човек изобщо не се е опитвал да иде там.
Тримата мъже се спогледаха. След миг мълчание Бек попита:
— Е, и каква е тази ваша експедиция?
— Казаха ни да тръгнем на запад — отвърна Флин. — Това е всичко.
— Кой ви каза?
— Монасите, при които ме прати снощи — каза Каспар. Бек потърка брадичката си.
— Е, изглежда, че не пренебрегвате подобни съвети. Искам да кажа, трябваше ви някакъв съвет и го получихте. Но човек би могъл да си помисли, че можеха да са малко по-изрични и ясни от това „вървете на запад“, нали?