Нищо подобно не се случи, въздъхна в себе си той, докато внимателно вземаше острия завой в близост до имението. Джъстин продължаваше да страда, а и той вече не се чувстваше у дома си тук. Дори новият строеж само на стотина метра от къщата не успя да охлади чувствата му към това място, той все така го обичаше и държеше на него. Последните няколкостотин метра измина бавно и внимателно, малко преди да свърне в алеята пред дома си разбра, че е имал право да бъде предпазлив. Насреща му изскочи огромен багер, очевидно току-що приключил с изкопа на основите в съседство. Никълъс се принуди да свърне в първата изпречила се пред очите му алея, за да даде път на чудовището.
Джъстин го очакваше на прага. Той я видя още щом слезе от колата и пое по покритата с плочки пътека към къщата. Пъстрите й очи бяха придобили онзи зеленикав оттенък, който неминуемо съпътстваше лошото й настроение. Червените точици в ирисите се виждаха отдалеч.
— Обади се Сейко — процеди тя още преди той да я целуне. — Толкова ли беше зает, че нямаше време да вдигнеш слушалката?
Завъртя се на токове и влезе в кухнята. Никълъс бавно я последва.
— Истината е, че бях разтревожен и отидох в гимнастическия салон за успокоение на нервите — отвърна той. Мина покрай нея и се зае да запарва зелен чай.
— Господи, станал си съвсем като своите японски приятелчета! — изфуча Джъстин — Не можеш да размениш дори две свестни думи, преди да си напълниш корема с тази противна зелена течност!
— Изпитвам истинско удоволствие да разговарям с теб — отвърна той и внимателно отсипа порция ситно нарязани листенца в чашата си.
— Защо накара Сейко да ми се обади?
— Не съм я накарал — хвана тръстиковата бъркалка той. — Сторила го е по свое усмотрение, като част от служебните си задължения…
— Не е била длъжна да го стори!
Водата в керамичния чайник кипна. Никълъс го отмести от огъня и внимателно напълни чашата си.
— Защо отказваш да разбереш, че в тази страна особено много държат на…
— По дяволите! — изкрещя извън себе си Джъстин и блъсна с ръка порцелановата чаша. Тя се плъзна по масата и с трясък се пръсна в покритата с плочки стена. — Писна ми да слушам на какво държат проклетите японци! — не обърна внимание на червеното петно върху ръката си — там, където бяха попаднали няколко капки вряла вода. — Защо не помислиш на какво държи една американка?! Защо винаги аз трябва да се нагаждам към техния начин на живот?!
— Защото живееш в страната им, освен това…
— Но аз не искам да бъда тук! — прекъсна го тя, по бузите й се затъркаляха горчиви сълзи. — Не издържам повече! За тях аз съм чужд човек, усещам хладната им враждебност. Чак костите ми замръзват, Ник! Не съм в състояние да запомня дори един от многобройните им ритуали, официалности и фалшиви любезности! До гуша ми дойде да ме блъскат по улиците, да ме пререждат в обществените тоалетни, да ме изтикват с лакти в метрото. Не мога да разбера как е възможно подобно поведение от хора, които държат на учтивото отношение в собствения си дом!
— Вече съм ти обяснил това, Джъстин — въздъхна Никълъс. — Когато дадено пространство не принадлежи на отделен индивид, а такива са всички обществени места, японците не считат за нужно да проявяват възпитание и такт…
Джъстин трепереше и ридаеше едновременно.
— Тези хора са откачени, Ник! — извика тя. — Можеше поне да си направиш труда лично да ми съобщиш, че ще остана сама сред тях!
— Съжалявам, Джъстин — промълви той. — Сейко просто си е вършила работата…
— Проклета да е и тя, и нейната работа!
— Но как можеш да се гневиш на някого, просто защото си гледа работата? — попита Никълъс и изведнъж почувства странната атмосфера на къщата. Заприлича му на костюм, който страшно много е харесал в магазина, но на ярката дневна светлина изведнъж се е оказал боклук. — Не си ядосана поради обаждането на Сейко, нали?
Тя рязко му обърна гръб, ръцете й потръпваха от напрежение, дланите й силно натиснаха плота на масата. Дългата тъмна коса се вееше в безпорядък, тялото и беше болезнено слабо.
— Не е поради обаждането, а поради самата Сейко! — отсече тя. Стоеше с приведени рамене и леко разкрачени крака, като уличен побойник, който очаква нападение.
Никълъс понечи да каже нещо, после се отказа. Интуитивно усети, че каквото и да каже сега, впоследствие ще бъде използвано от нея за нов скандал.
Джъстин се обърна, лицето й беше потъмняло от дълго сдържан гняв.
— Ти имаш интимни отношения със Сейко, нали? — остро попита тя.
— Какво говориш?