— Кажи ми истината, по дяволите! Предпочитам да чуя дори най-лошото, вместо да се разкъсвам от своите ужасни подозрения!
Той пристъпи крачка напред, очите му се забиха в нейните:
— Джъстин! Сейко е моя помощница. Точка.
— Това ли е чистата истина? — извика тя. — Сигурен ли в нея?
— А ти защо ме подозираш? — избухна той. — Нима съм ти дал повод за това? — видя наранения израз на лицето й и веднага омекна: — Джъстин…
— Голяма част от времето си прекарваш с нея — промълви тя.
— По необходимост.
— Заведе я в Сайгон… — потръпнаха раменете й.
— Защото познава Виетнам далеч по-добре от мен и Нанги. Без нея не бих успял да си свърша работата в Сайгон… — пристъпи към Джъстин и протегна ръце да я прегърне.
— Господи, Ник! — простена тя. — Извинявай… Не зная какво ми става…
Напрежението й изчезна в момента, в който ръцете му я докоснаха, топлината на тялото й се прехвърли в неговото. Главата му се наведе, устните му се впиха в нейните. Езикът й вече го очакваше. Топлината й го обгърна, костите му действително се нуждаеха от нея.
Не беше честно да го подозира, той ясно съзнаваше това. Но и от негова страна не беше честно да я държи насила в една страна, която презира и която никога няма да приеме за своя втора родина.
Разтвори блузката и обхвана с ръце гърдите й. Зърната бързо набъбнаха, устата й оставаше впита в неговата. Ръцете му се плъзнаха надолу, разкопчаха колана и джинсите се плъзнаха към глезените й.
Беше възбуден до полуда, но тя отблъсна ръцете му с изненадваща сила, отпусна се на колене и започна да го съблича.
— Джъстин…
Пръстите й се увиха около основата на члена му, горещите й устни се плъзнаха по главичката. Той се опита да я изправи, но тя се държеше здраво. В този момент не искаше да я вижда покорна, не искаше да чувства ужаса й, не искаше да я вижда готова да стори всичко, за да го задържи. Единственото му желание беше да потъне в нея, да блокира всичко странично, да й вдъхне вяра в бъдещето. В крайна сметка обаче отстъпи. Няма мъж, който да не отстъпи на пъргав език и меки устни като нейните. Пръстите му потънаха в гъстата й коса, главата й започна да се движи с ритмични движения.
Най-сетне той намери сили да се отдръпне. Протегна ръце да я повдигне, краката й светкавично се увиха около кръста му, устата й се впи в неговата. Тазът й беше готов да го поеме, тялото и се притисна в неговото с неудържима сила. Беше толкова дива и необуздана, че той неволно се остави да бъде воден. Коремът й се притискаше в слабините му, гърдите й с наострени зърна блъскаха в неговите. Мускулите от вътрешната част на бедрата й трепереха, дълбоко в гърлото й се зараждаше диво ръмжене.
Ритъм липсваше, удоволствието им беше животинско, телата им откликваха едно на друго благодарение на чистия инстинкт. Зъбите й се забиха в устните му, той усети сладникавия вкус на кръв. Спазмите се зародиха ниско в корема й, тялото й се разтърси сякаш от нетърпима болка. Изкрещя, изпод силно стиснатите й клепачи пропълзяха сълзи. Мократа й коса покри лицето му, горещата й женственост пулсираше около него, серията от оргазми го накара да се забрави. Устните й шепнеха неразбрани думи в ухото му, пръстите й се спуснаха надолу и здраво го стиснаха. Той простена и се строполи на пода, тялото й продължаваше да се гърчи под неговото.
Ридаеше неудържимо, а той целуваше устните и бузите й, очите и челото й…
— Джъстин, Джъстин… Обещавам ти, че ще заминем за Ню Йорк веднага след като се върна от Венеция!
Тя дълго мълча, лицето й беше притиснато в рамото му, полуотворената й уста сякаш опитваше вкуса на потта и кръвта му. Когато най-сетне главата й се повдигна и очите й се заковаха в лицето му, той потръпна от отчаяние.
— Моля те, Ник, не заминавай…
— Аз… Джъстин, аз просто нямам друг избор…
— Моля те, Ник… Остани няколко дни с мен. Обърни гръб на работата, на всичко… Ще отидем някъде в провинцията… Например в Нара, там толкова много ти харесва…
— Звучи чудесно, но предстоящото пътуване не зависи от мен. Аз просто не мога да…
— Кажи ми какво толкова важно те кара да заминеш за Венеция и аз се кълна, че ще направя опит да те разбера…
— Стар приятел на баща ми се нуждае от моята помощ.
— Кой е той?
— Не съм много сигурен…
— Искаш да кажеш, че не го познаваш?
— Джъстин, обещах това на татко малко преди да почине. Това е мой дълг!
Тя поклати глава, сълзите отново рукнаха.
— Ето, пак опираме до същото… Твоя дълг. Нима нямаш дълг и към мен?
— Моля те, опитай се да ме разбереш!
— Господ ми е свидетел, че непрекъснато го правя! Но наистина не мога да разбера тази японска концепция за дълг, това гири! И знаеш ли какво? Вече не искам да се опитвам! — бавно се изправи на крака и го погледна от горе на долу: — Първо беше работата ти, после дружбата ти с Нанги, накрая — пътуванията ти до Сайгон в компанията на Сейко. А сега ми сервираш дълг по отношение на отдавна мъртвия си баща и отиваш на другия край на света, за да помогнеш на човек, когото не си виждал никога през живота си! Господи, ти си не по-малко луд от всички тези японци!