— Джъстин!…
Посегна да я привлече към себе си, но тя вече се беше втурнала към вратата. След миг стаята се разтърси от затръшването й. Никълъс остана неподвижен на мястото си. Какъв е смисълът да я последва?
Бавно се изправи и започна да се облича. Пръстите му бяха странно сковани и тромави. Излезе през кухненската врата, над главата му зашепнаха листата на японските кедри. Небето беше сиво, облаците — ниски и някак заплашителни. Закрачи напред и неусетно се озова в началото на склона, засаден със старите миниатюрни дръвчета гинко. Ниските им стволове се белееха като часови, дебелите им медночервени листа потрепваха като пръстите на оракул…
Нямаше представа накъде се е насочил, преди да изкачи лекото възвишение. В краката му проблеснаха водите на малкото езеро, скрити зад леки, едва видими изпарения.
„Татко“, помисли си Никълъс.
Клекна на брега и втренчи поглед в неподвижната вода. Сякаш тя беше вълшебно огледало, отразяващо вечния ход на Времето. Видя себе си, още невръстно момче, вдигнало глава към лицето на Полковника и протегнало ръце към подаръка му: „Ис хогай“ — свещената катана, която беше захвърлил на дъното на това езеро много години след това…
Ясно виждаше блестящото острие на меча, светнало под ярките лъчи на слънцето, миг преди да изчезне в тъмните дълбини на езерото. Миналото и настоящето се смесиха и разбъркаха, в душата му се настани увереността, че може да посегне и да хване дръжката на свещеното оръжие.
Тогава беше убеден, че всичко е свършено, че никога вече няма да има нужда от силата на това оръжие, че ще престане да го използва за причиняване на смърт. Но нещо в миналото, свързано с баща му, в настоящето му с Джъстин, така и си остана неясно.
Полковникът, когото Никълъс уважаваше и боготвореше, несъмнено бе водил и свой таен живот, напълно непознат както за Никълъс, така и за Чонг. Години след смъртта му Никълъс разбра, че той беше убил един опасен политически радикал на име Сацугай. Той е бил съпруг на Итами — лелята на Никълъс. Тя го е ненавиждала, но факта оставаше — те са били семейство. Този акт оказа решително влияние върху живота на Никълъс, тъй като Санго — синът на Сацугай, се беше опитал да го убие и да отмъсти за баща си.
Телефонното обаждане от името на Микио Оками раздвижи тежките водни пластове, които вече десетилетия бяха оставени на спокойствие.
Тайният живот на Полковника. Какво общо има той с Микио Оками? Какво е накарало този доблестен мъж да стане приятел с главатар от Якудза? Никълъс нямаше отговор на тези въпроси. Знаеше само едно — в търсенето на отговора той отново се връща към баща си и изпълненото с тайни минало…
Най-сетне се изправи и бавно тръгна обратно към дома си. Не забелязваше нито изящно подредената градина, нито красивите цветя, нито каменната пътечка под краката си.
Изправен пред прозореца, той дълго гледа японските кедри и кленовете с остри листа, чиито клони потрепваха под напорите на лекия ветрец.
Най-сетне въздъхна и им обърна гръб, ръката му взе една от порцелановите чаши на лавицата и започна да я пълни със ситно нарязаните листенца на зеления чай.
Изправи се до печката с бъркалка в ръка и зачака кипването на водата.
Харли Гоунт изживяваше дълбока криза. Компанията „Томкин-Сато Интернешънъл“ понасяше сериозни загуби на финансовия пазар и това несъмнено се дължеше на изолационистката икономическа политика на демократическото правителство, провеждана от хора с ограничени геополитически познания, но в замяна на това заредени с хъс като новопокръстени християни. И резултатът не закъсня — сградата на централата бе обсадена от патриотарски настроени граждани, които издигаха плакати с надписи „Спрете сътрудничеството с врага“ и други подобни…
Бройлерите рано или късно отиват в печката, мрачно си помисли Гоунт, докато наблюдаваше бързо нарастващата тълпа под прозореца. Ястребовото му око моментално засече пристигането на микробуса на Си Ен Ен, последван след минути от автомобилите на местните телевизионни компании. Националните гиганти, разбира се, пристигнаха последни.
Господи, Никълъс трябва да е тук, помисли си той.