Върна се обратно на задръстения Уантоу Паркуей, оттам потегли на север, по широкото платно на Нортърн Стейт. Първият изход беше Поуст авеню, До Дук насочи колата към него. Отмина обръщалото Джерихо и навлезе в тихите предградия на Олд Уестбъри. Пъхна се под естакадата на скоростния път за Лонг Айлънд и зави наляво. Подмина полицейския участък на Олд Уестбъри и пое надясно по Уитли роуд. Индустриалната панорама на Хиксвил бавно отстъпи място на стари и добре поддържани имения, оградени от високи тухлени стени, с великолепни паркове и величествени палати, с мраморни колонади пред входа.
Къщата, която търсеше, беше доста навътре от тесния път, скрита зад триметрова ограда. Порталът беше от ковано желязо, отваряше се дистанционно. На стената до него се виждаше металната кутия на електронната алармена инсталация. До Дук спря колата и се наведе към домофона.
— Роджър Бърк от компанията „Лилко“ — предостави се той в отговор на въпроса, зададен от тънък електронен глас. Показа главата и раменете си от прозореца, това му позволи да огледа всичко, което се намираше зад дебелите метални пилони. Покритата с дребен чакъл алея беше широка, на стотина-двеста метра по-нататък се виждаше солидната къща, боядисана в бяло и тъмнозелено. Сред добре подрязаните храсти на полянката забеляза черно-кафявата фигура на едър ротвайлер. Опасен звяр, преди стотици години древните римляни са използвали подобни кучета за охрана на стадата си. Днес те са особено популярни като полицейски и стражеви животни, известни със своята неустрашимост и сила.
След фалшивото име До Дук съобщи и причината за посещението си. В района имало необичаен спад на електрическото захранване, компанията се опасявала от наличието на оголени кабели в някое от именията. Бяха го учили, че простите лъжи винаги са за предпочитане. А дори и най-самоуверените собственици изпитват страх, когато им кажеш, че някъде из имението им стърчат оголени кабели под напрежение. Миг по-късно електрониката влезе в действие и порталът започна да се отворя.
До Дук нахлузи черни ръкавици с дебело гумено покритие отвън, после включи на скорост и бавно подкара по алеята. Воланът придържаше с лявата си ръка, дясната беше потънала дълбоко в докторската чанта на седалката.
Видя фигурата на въоръжения пазач, който се приближаваше по ниско окосената трева на поляната. Натисна спирачката и покорно зачака. Вдигнал крак над нисък храст, ротвайлерът нервно уринираше, устата му беше полуотворена, очите му не се отделяха от лицето на До Дук.
Пазачът се приближи, потърси погледа на пришълеца и поиска документите му. Беше облечен с дънки и маратонки, широка памучна риза и късо кожено яке, под което ясно се очертаваше издутината на оръжието. Дали е бивше ченге или пък пенсиониран мафиот, запита се До Дук. В последно време му беше все по-трудно да ги различава.
Но и в двата случая този човек едва ли щеше се окаже глупак, затова До Дук пристъпи към действие още преди очите му да попаднат на ръката, потънала дълбоко в подозрителната чанта. Лявата му ръка се стрелна напред и сграбчи предницата на шарената риза. Човекът политна към колата, пръстите му посегнаха към дръжката на револвера под мишницата. В същия миг дясната ръка на До Дук излетя от вътрешността на чантата, стиснала малък, но остър нож.
При съприкосновението на острието с гърлото на мъжа положително се осъществи някаква странна химическа реакция. До Дук я очакваше, но въпреки това за малко не изпусна ризата на човека — едър, солидно стъпил на чакъла, здрав като бик. Светкавично промени посоката на атаката си. Острието влетя в устата на пазача, последва рязко движение, което повдигна До Дук от седалката, после всичко свърши. Ножът проникна направо в мозъка, тялото потръпна, вътрешностите се изпразниха от съдържание, отвратителна миризма изпълни прохладния въздух наоколо. Ветрецът духаше по посока на ротвайлера. Козината на врата му настръхна в момента, в който ноздрите му уловиха миризмата на смъртта.
— Нямаше как — промърмори До Дук, сякаш се извиняваше на невидим спътник до себе си. После се приготви да посрещне стрелналия се към него звяр. Пусна трупа и отвори вратата на колата с едно общо движение.
Прилепил уши към гърба си и оголил едри бели зъби, песът вече беше върху него. Страховитата тъпа муцуна беше побеляла от лиги. До Дук протегна лявата си ръка, светкавично стисна долната челюст на звяра и, използвайки инерцията на скока, ловко го хвърли на покрива на колата.