Выбрать главу

По време на полета се запозна с оперативната информация на ФБР за семейство Голдони. Беше откъслечна и доста непълна. Доминик е роден през 1947 година, майка му се казвала Фейт Матачино и седемнадесет години по-късно станала втората госпожа Голдони. За бащата не се знаеше нищо, дори дали Фейт е била омъжена за него…

Служебната справка не предлагаше почти нищо и за самата Фейт. Знаеше се само, че е родена през 1923 година, американска гражданка от италиански произход. Една година след брака си с Енрико Голдони тя го убедила да осинови Доминик. Самият Енрико имал две дъщери от първия си брак. Едната от тях — Маргарет — живеела в Ню Йорк, омъжена за адвоката Тони „Д“ де Камило. Фейт починала през 1974 година, по време на инцидент с лодка във водите на венецианския залив Лидо.

Когато се оженил за Фейт, Енрико Голдони вече бил един от утвърдените главатари на мафията. Никой не знаеше как един венецианец е успял да се издигне до върховете на престъпната организация, създадена предимно от сицилианци. Но фактът беше безспорен — чрез преуспяващата фирма за производство и продажба на коприни и дантели в страната са влизали и излизали далеч по-малко изящни артикули.

На 11 декември миналата година полицията на Венеция извадила трупа на Енрико Голдони от водите на Канале Гранде. Бил вързан за един от дървените колове в близост до брега като чувал с боклук. Причините за убийството й неговите извършители оставаха неизвестни.

По всяка вероятност фамилията Голдони е била носител на много и смъртоносни тайни, но нищо в папката, разтворена върху коленете на Кроукър, не намекваше за ужасния край на Доминик Голдони.

Лилехамър заобиколи трупа, устата му беше свита в гнуслива гримаса.

— Успя ли някога да свикнеш с тази воня? — попита той.

Кроукър се усмихна, извади топчетата памук от ноздрите си, колкото да му ги покаже, после побърза да ги върне на местата им.

— Какво ли е станало с главата? — промърмори сякаш на себе си той.

— Може би е заровена някъде…

— Защо би си направил този труд?

— А защо е прибегнал до тази касапница? — сви рамене Лилехамър. — Явно си имаме работа с някой откачен…

— Така ли мислиш?

— Че какво друго може да си помисли човек?

— Не знам — замислено поклати глава Кроукър.

— Опитът ме учи, че вариантите могат да бъдат стотици…

Излязоха от кухнята и се насочиха към хола. Облаците отвъд прашните прозорци видимо се бяха снижили, атмосферното налягане рязко падаше. Кроукър не беше сигурен дали неразположението му идва от настъпваща буря, или от отвратителната гледка в кухнята. Добре, че успяхме да кацнем навреме, помисли си той.

— Това ли е къщата, осигурена на Доминик от ФПЗС? — попита той.

— Господи, не… — поклати глава Лилехамър. — Докарали са го тук, за да го убият… — в ръцете, му се появи бележник с корица от крокодилска кожа: — Тази къща е обявена за продажба от осем месеца насам… Никой не е стъпвал тук, откакто е преминала във владение на местната банка.

— С изключение на Доминик и убиеца му… Кроукър извади малко фенерче и насочи лъча му към стените и тавана. Бяха бели, въпреки това блясъкът им беше някак мрачен и заплашителен.

— Какво е това? — промърмори Кроукър и закова лъча върху едно едва забележимо петно на стената. Двамата се приведоха над него.

— Прилича на… — несигурно промърмори Лилехамър.

— Точно така — довърши вместо него Кроукър.

— Петно от пот.

Ясно долови миризмата на страха. Своят и на Лилехамър. Сякаш ги беше обляло зловонното дихание на кръвожаден звяр, готов да убива, докато сам не бъде убит…

Пак почувства напрежението на настъпващата буря във въздуха, душата му се сви. Болката го прониза отново, макар вече да не бяха в компанията на разчленения труп…

— Тук е станало нещо… — тихо промърмори той. — Нещо лошо.

— Лошо? — учудено го изгледа Лилехамър. — Какви ги дрънкаш, човече? Може ли да има нещо по-лошо от това, което виси оттатък?

— Все още не зная…

Лъчът на фенерчето започна да опипва стената. Петното имаше формата на почти съвършен овал, на пода, точно под него, имаше още едно — по-малко, но далеч по-плътно и ясно очертано.

— Това може да бъде само сперма — обади се иззад рамото му Лилехамър. — Може би онзи изверг първо е изнасилил Голдони, а след това му е отсякъл главата…