На леглото беше просната млада жена. Или по-скоро това, което някога е било млада жена. Тялото, с разкрачени ръце и крака, беше нарязано. Точно и прецизно, с нетрепваща ръка. Кроукър обиколи леглото, зает да брои срезовете. Оказаха се седем, в последния беше побито бяло птиче перо, изцапано с кръв.
— Била е хубавица — промърмори зад гърба му Лилехамър.
— Още един ритуал — отбеляза Кроукър.
— Виж това!
В центъра на челото и беше изрязан вертикален полумесец, потъмнял от засъхнала кръв. На мястото, където някога е бил пъпът, имаше дълбока рана, от нея също стърчеше някакъв предмет, бял, преди да попие кръвта.
— Птиче перо, забито между кожата и вътрешните органи, пали? — попита Кроукър.
— На такова ми прилича — кимна Лилехамър. — Ще го дам за анализ на орнитолог веднага след като приключим огледа — очите му сякаш не можеха да се откъснат от перото. — Май ще е най-добре да повикам екип от съдебна медицина… Колкото по-скоро се заловят за работа, толкова по-добре…
— Винаги съм бил привърженик на традиционното полицейско разследване, но в случая то едва ли ще доведе до нещо — поклати глава Кроукър. — Ще ни трябва магьосник, защото нашият убиец положително не е оставил никакви отпечатъци…
— Но е оставил спермата си — напомни му Лилехамър.
— Това е вярно — замислено кимна Кроукър, зает да разглежда кървавия полумесец върху челото на жертвата. — Пътеводен знак, който ни доведе ей тук… — обърна се и спря угрижен поглед върху лицето на другия: — Едни особено важен въпрос чака своя отговор — къде, по дяволите, е изчезнала главата на Доминик Голдони?
— Знаете ли, Линеър-сан — промълви Микио Оками. — Преди години пристигнах във Венеция с една съвсем определена цел — да вкарам мръсните пари на Якудза в законен бизнес и по този начин да осигуря съществуването на организацията и през XXI век.
— Сигурно знаете, че през април 1992 година излезе специален указ, чрез крито Якудза беше поставена извън закона. Оттогава насам организацията се разкъсва от предположения и слухове, ефективността й значително намаля.
— Преди около година започнаха промените и около мен. Те засегнаха приятели и врагове, дългогодишни връзки. Инициатор беше Управителният съвет, малко по-късно беше убит един от най-близките ми съратници. Главният ми враг разполага с изключително силно влияние, членува в една група, наричаща се „Годайшу“.
Пет континента, несъзнателно си преведе Никълъс.
— Философията на „Годайшу“ е диаметрално противоположна на моята — кимна Оками. — Членуващите в нея оябуни се противопоставят на плановете ми да ги накарам да действат в рамките на закона. Беззаконието е единствената жизнена среда, в която могат да съществуват, то ги обединява, то им дава сила и влияние… Без него те знаят, че ще се превърнат в незначителни хора, затова са решени да направят всичко възможно да запазят сегашното си положение. Тези хора са безнадеждно заразени от вируса на властта, не са в състояние да се изправят срещу един свят, в който няма да имат значение нито парите им, нито незаконните им методи за упражняване на властта. „Какво струва един живот, в който не ходиш по ръба на бръснача?“, питат те и вероятно са прави за себе си.
— Но интересите на Якудза трябва да бъдат не само съхранени, но и разширени в своето влияние. Това е от жизненоважно значение за всички нас. Не искам да кажа, че това трябва да стане чрез просто умножение на порочната дейност, но не мога да скрия факта, че вече завземаме територии на порока, които от десетилетия наред са били запазен периметър за американската мафия. При нея обаче състоянието е такова, че този процес е неизбежен. Босовете й са стари и болника новото поколение е толкова далеч от закона „омерта“ и понятията за чест и дълг, че старата кауза изглежда безвъзвратно загубена. При първия натиск от страна на ФБР тези босове пропяват и започват да прехвърлят отговорността върху съперниците си…
Ръката му се вдигна нагоре, изведнъж заприлича на свещеник по време на кръщене. Никълъс неволно си спомни за литургията в църквата Сан Белисарио.
— Дошло е времето на Якудза, на нашата сила и висок морал — тържествено обяви Оками. — Плодовете са узрели, остава ни само да ги оберем… Но нашите цели и задачи са съвсем различни от тези на мафията.
— Да, в момента имам предвид законния бизнес, който контролираме или се стремим да поставим под контрол. Не е лесно, особено когато става въпрос за изкупуването на големи компании. Срещу нас се изправя Икономическата комисия на американския сенат и цял куп банкови нормативни документи. Същевременно трябва да действаме с изключително внимание, никой не трябва дори да подозира, че зад покупките на американска собственост стоим ние…