— Защо ми разказвате всичко това, Оками-сан? — попита Никълъс. — Положително знаете, че аз не изпитвам приятелски чувства към Якудза и откровено презирам похватите й, особено по отношение на честните и достойни хора.
— Казахте открито своето мнение, позволете да ви отговоря със същото — погледна го в очите Оками. — Не знаете абсолютно нищо за нашата дейност, още по-малко за това, което се надяваме да постигнем. Но бързате да ни осъдите, точно като нашите врагове.
— Все пак зная нещичко — бледо се усмихна Никълъс. — Особено за личния живот на някои оябуни…
— Но не и за моя!
Никълъс замълча и Оками се видя принуден да продължи.
— Нима не очаквате да направим печеливша сделка? — попита той.
— Печеливша за вас — да — кимна Никълъс.
— Баща ви виждаше нещата в по-друга светлина…
— Баща ми е живял в други времена — отвърна Никълъс и остави чашката на пода до себе си. — За него войната продължаваше, той се чувстваше длъжен да помогне за изграждането на една нова Япония…
— Не е нужно да ми обяснявате това — меко подхвърли Оками. — През цялото време бях редом с него… — очите му се заковаха в лицето на госта: — Суровите ви думи ми причиняват болка. Ние с вас не бива да се превръщаме във врагове.
— Може би причина за това е неведението — отвърна Никълъс. — Аз все още нямам никаква представа какво точно ви дължи баща ми…
— Това е тайна, която се заклехме да не споделяме с никого!
Никълъс не отговори нищо, мълчанието му беше явен намек за задънената улица, в която бяха попаднали.
— Готов ли сте да повторите клетвата, която сте дал на баща си? — внезапно попита Оками, в гласа му звънна металическа нотка. — Искате ли и аз да сторя същото?
— Отношенията ви с баща ми са нещо друго — поклати глава Никълъс. — Сега желаете да работите с мен. Не успеем ли да проявим взаимно разбиране, трудно ще се създаде някаква връзка…
— Нима намеквате за съюз между нас? — учудено го изгледа Оками.
— Може би — кимна Никълъс. — Но каквото и да се получи, вие не трябва да си въобразявате, че можете да ме използвате сляпо — така, както ловецът използва стрелата си…
— Но баща ви…
— Моля ви, Оками-сан, опитайте се да ме разберете! Аз не съм единствено син на баща си!
Оками бавно се изправи, обърна гръб на Никълъс и пристъпи към прозореца. Преплете пръсти и се замисли дълбоко. Всъщност нямаше Бог знае за какво да мисли. Защото Никълъс му беше поставил съвсем ясен ултиматум — кажи ми какво ти дължи баща ми, иначе се оттеглям. Сега всичко е въпрос на чест и запазване на благоприличието, Никълъс беше сигурен в това.
— Баща ви беше изключителен човек — започна без всякакви предисловия Оками. — Изключителен в много отношения, за някои от тях дори вие нищо не подозирате… В известен смисъл той беше художник. Това, което виждаше, рядко съвпадаше с реалната действителност. Защото той беше в състояние да вижда отвъд тази действителност… И това му позволяваше да открива вътрешния потенциал на всяка ситуация, а след това да го използва по най-добрия начин…
Никълъс забеляза как гърбът на стареца се изправя, сякаш споменът за полковник Денис Линеър отхвърляше бремето на годините.
— Запознах се с него при доста странни обстоятелства, които нямаха нищо общо с бизнеса. Всъщност сестра ми беше луда по него, именно тя ни събра… Настояваше да се срещна с него, а аз се опъвах. За мен той беше „итеки“, намразих го още от пръв поглед… Доста по-късно започнах да оценявам качествата му…
Оками си пое дъх, сякаш имаше нужда от допълнителна доза твърдост.
— Без съмнение знаете, че окупационната армия на генерал Макартър често прибягваше до услугите на Якудза. С наша помощ тя успя да се справи с опитите на комунистическите сили да провалят демократичните реформи в Япония. В началото аз и другите като мен имахме чувството, че сме попаднали в клещи между Сцила и Харибда… между две чужди политически системи, всяка от които щеше да нанесе непоправимо зло на японския начин на живот. Разбира се, ние изпитвахме истински ужас от комунизма и затова застанахме на страната на американците. Какво друго можехме да сторим? Този въпрос си го задавахме непрекъснато помежду си, той беше и обект на постоянно внимание в разговорите ми с вашия баща…
— Но не само комунистите бяха заплаха за Япония. Те бяха лесен за идентифициране враг и Окупационните власти бързо се справиха с него. Баща ви обаче откри съществуването на дълбоко засекретена организация във висшите ешелони на властта, именно за нейното унищожаване беше принуден да прибегне до услугите ми…