— Векове по-късно персийският мъдрец Заратустра открил следи от Канфа и ги включил в своето учение. Според неговата версия мостът може да бъде прекосен само от праведници, на другия край ги чака дух-закрилник, който ги отвежда в рая…
— А неверниците? — попита Челесте.
— Според Заратустра преминаването през Канфа е изпитание, нещо като ритуал за просветлението на духа. То символизира космическата битка за душата на човека… Предполагам, че можеш да се досетиш за останалото. Неблагочестивите не можели да стигнат отсрещния край… В средата на моста ги чакал демон, който ги хвърлял отвъд парапета…
Челесте вдигна глава, от устата й се откъсна сподавен вик.
Пътят им беше препречен от фигура с неясни очертания, огромна и заплашителна. Жестокото й лице с изпъкнали очи беше покрито с маска, от нея стърчаха само рунтави вежди и широка, злобно ухилена уста. Противна мутра, събуждаща страх и отвращение във всяко живо същество. Никълъс усети как Челесте прави опит да се откопчи от пръстите му, мускулите му инстинктивно се стегнаха. Съзнаваше, че ако сега я изпусне, шансовете им да преминат през моста Канфа се превръщат в нула.
С помощта на Тао-тао той беше разбрал какво ги очаква още преди да стъпят на верандата отвън. Не се уплаши, беше по-скоро заинтригуван, а и мъничко учуден… От книгите знаеше нещичко за Канфа, но никога не беше предполагал, че то може да се демонстрира на практика от Тао-тао или някоя друга форма на психическо въздействие. Месулетите винаги са били обект на интензивно проучване от проповедниците на Тао-тао, но техните познания често се оказваха не само непълни, но дори и противоречиви.
Фактът, че Канфа се демонстрира тук, във Венеция, също беше безкрайно интригуващ. Което обаче не означаваше, че е необясним. Нали Челесте беше споменала за скитите и първото им събиране в църквата Сан Белисарио? А именно скитите са практикували древното магьосничество на месулетите, при това по-рано дори От Заратустра… Според разказа на Челесте те са били сред бежанците, основали Венеция…
Отправи поглед към маскирания демон и каза:
— Зная какво искаш, но няма да го получиш!
— Нищо не знаеш — отвърна демонът, гръмотевичен кикот се изтръгна от тъмната дупка, която му служеше за уста. Ехото се блъсна в невидимите стени, върна се при тях и накара кожата им да настръхне.
Никълъс концентрира духовните си сили, после рязко се спря. Инстинктът му отправяше недвусмислено предупреждение, стори му се, че започна да разбира защо е бил издигнат мостът Канфа. Прогони от духа си силите на Акшара, усвоени от Канзацу — неговия опитен сенсей по Тао-тао и смъртен враг; човека, когото Съдбата беше предопределила да унищожи. Изведнъж потръпна от желание да притежава „Шукен“ — онази сила, която обединяваше Акшара и Кшира — двете съставни части на Тао-тао, и превръщаше своя приносител в подобие на боговете… Защото подозираше, че само такава сила може да го спаси от смъртната опасност, пред която се намираше в момента…
Пусна ръката на Челесте, приклекна и се стрелна с протегната глава към маскирания демон. Дясната му ръка направи лъжливо движение — сякаш се готвеше да нанесе „атеми“ — най-опасния удар от айкидо, тежестта на тялото му се пренесе върху левия крак, едновременно с това се изправи в цял ръст.
Маскираният демон блокира удара, но Никълъс направи нов финт, десният му крак се стрелна към слабините на противника. Демонът реагира според очакванията — премести тежестта на тялото си назад, готов да блокира удара. Тогава Никълъс осъществи същинската си атака и дясната му пета се стовари със страстна сила върху глезена на маскираната фигура. Без да губи дори хилядна от секундата, той заби лакът в десния бъбрек на противника, плъзна се край него и изчака неизбежното извръщане. Ръбът на дланта му се стрелна напред и влезе в съприкосновение с най-долното ребро на гръдния кош — оказало се напълно беззащитно.
От устата на демона изригна облак зловонен въздух, Никълъс изведнъж изпита чувството, че се намира под вода и дробовете му се борят за кислород. Ушите му бръмнаха, остър свредел прониза мозъка му.
Прекрасно знаеше какво означава това. Обладателят на Тао-тао докосваше мембраната на „кокоро“ в сърцето на безкрайния Космос, извикваше на помощ ялата си психическа енергия. Това беше същата онази странна вибрация, която двамата с Челесте усетиха непосредствено след влизането си тук, именно благодарение на нея беше изграден ужасният мост под краката им…
И нещата дойдоха на мястото си. Срещу него нямаше никакъв демон, не беше се изправил пазителят на ада. Беше човек от плът и кръв, опитен танжин и майстор на Тао-тао — вероятно същият, който е изпратен да умъртви Оками… Но този човек притежаваше и допълнителна мощ, тъй като очевидно владееше уменията на месулетите!