Тези двамата бяха костеливи и слаби, с хлътнали очи, До Дук ги оприличаваше на героите от „Острова на изгубените души“ и изпитваше нещо като съжаление към тях. Лишени от естествената си среда, обучавани дълго време в подривна дейност, те си оставаха някак безпомощни и по нищо не се отличаваха от новопристигналите в джунглата американци.
До Дук пилотираше един транспортен самолет У-8Ф „Семинола“ без каквото и да било въоръжение, който Червото беше осигурил неизвестно откъде. Беше оборудван единствено с радар за проследяване на наземни цели.
До Дук изрази учудване от факта, че е реквизиран един напълно беззащитен самолет, вместо да се иска тежковъоръжена машина, а Червото си направи труда да отговори.
— Това е Божа мисия — каза той. На жаргона на „Прилепите“ това означаваше „задача, която официално не съществува“. — Не искам на вечеря да ни се струпат разни каубои от щаба на ВВС… Ясно?
— Ясно — кимна До Дук.
— Ей това най-много ти харесвам, момчето ми — изгледа го с присвити очи Червото и тикна в устата си жалко подобие на пура, което предъвкваше вече от месеци. — Знаеш кога е дошло времето да поработиш Чичо Сам… Тази мисия, освен че е Божа, може да бъде наречена и Тенту… — замислено проточи той. „Тенту“ означаваше най-лошата от всички възможности. — Свързана е със съдбата на един човек, който официално се води за безследно изчезнал. Той или е мъртъв, или е пленник на Чарли… — Червото подъвка известно време отвратителния остатък, който стърчеше от зъбите му, разбра, че До Дук няма намерение да коментира, и продължи: — Знам, че звучи гадно, но ние сме се справяли и с по-лайняни ситуации…
— С много по-лайняни — потвърди До Дук.
— Не знам — поклати глава Червото, в гласа му се промъкна съмнение. — Почакай да видиш какъв товар трябва да вдигнеш… Ще се наложи да кацнеш в мъртва зона…
Това наистина беше обезпокоително. „Мъртва зона“ наричаха онези райони на бойните действия или в тила на противника, в които не можеше да се разчита нито на подкрепления, нито на прикриващ оттеглянето огън. Отчел присъствието на нунгите, До Дук стигна до заключението, че ще се отправят дълбоко в територията на Северен Виетнам.
— Името на твоя човек е Майкъл Леонфорте — добави Червото и отново направи пауза, сякаш очакваше отговор. Не го получи и продължи: — Съвсем различен от нас, ветеран на „Отровната лозичка“… — Четвърта пехотна дивизия. Страхотен боец, но малко буйничък… Два пъти е бил в дисциплинарна рота. Първия — защото пребил до смърт някакъв нафукан цивилен, а втория — защото наръгал с нож мадама, за която се кълнял, че е виетконг…
— Това било ли е проверено?
— Много биха искали — изкриви уста Червото. — Но мадамата вече била изстинала…
— Тоя Майк започва да ми става интересен — усмихна се До Дук. — А как се е измъкнал от военния пандиз в Лонг Бий?
— Благодарение на връзките си. Отговорни фактори в Пентагона са го считали за важна личност. Пратили го на фронта като командир на взвод. После прехвърлили взвода в тила на противника. Скоро ще откриеш къде точно е станало това. В продължение на пет дни поддържали редовна радиовръзка, после млъкнали. Оттогава насам не се знае нищо за тях.
Очите на Червото се плъзнаха към бледорозовата папка с поверителни материали, която държеше в ръката си.
— Това е станало приблизително преди три месеца. Когато го обявили за безследно изчезнал, онези от Пентагона надали страшен вой. Били изработили подробен план на разузнавателната операция, специално за него… Готови са да изпратят цяла шибана дивизия да го търси!
— За да открият някой си Майкъл Леонфорте? — учуди се До Дук.
Червото изсумтя и му подаде черно-бяла снимка. От нея го гледаше млад лейтенант с властно продълговато лице, раздалечени тъмни очи и бръчки по челото, по-дълбоки от Великия каньон… Дори от бледата фотография си личеше, че този човек е свикнал да издава заповеди.
— Тежка артилерия — промърмори До Дук.
— Точно — въздъхна Червото и си прибра снимката обратно. — Това е най-кратката и най-вярната характеристика на приятелчето Майк.
— В отдел „Изток“ на Пентагона той би трябвало да си има командир — отбеляза До Дук. — Защо той не организира екип за спасяването му?
— Стори го — кисело отвърна Червото. — Но екипът изчезна без следа, точно като взвода на Майк…