Тя облиза трошиците от пръстите си, сложи лакти на масата и се приведе напред:
— Наистина ли мислиш, че „Авалон ЛТД“ е нарочна следа, оставена от Оками-сан за нас?
Той си я представи на борда на корабчето-трамвай във Венеция, с разрошена коса и насълзени от студения вятър очи. Беше останал смаян от гнева й, беше си дал сметка, че не знае абсолютно нищо за нея. А сега не беше сигурен дали този гняв е минало, или продължава да клокочи в душата й.
— Трябва да следваме уликите, които открихме в кабинета на Оками-сан — отвърна той. — И да вървим по следите им, бавно и методично. Оками е педантичен и изключително умен човек. На въпроса ти бих отвърнал — да, „Авалон“ действително е нарочна следа…
— Но ако е оставена от друг, а не от Оками?
— И аз помислих за това, но ще разберем едва когато проникнем в самата фирма.
Тя сведе поглед към остатъците от закуската.
— А не мислиш ли, че вече е мъртъв, ако убиецът наистина се е добрал до него?
— Това би било факт само ако враговете му искат физическото му унищожение. На всяка цена и нищо друго.
Тялото й сякаш започна да вибрира от напрежение. Никълъс не успя да определи дали това се дължи на страх или възбуда.
— Ти каза, че Оками никога не оставя писмени следи — продължи той. — Че всичко е в главата му… Логично е да допуснем, че враговете му ще искат първо да научат какво крие, а след това да го убият…
— Сигурен ли си?
— Така бих постъпил аз, ако съм на тяхно място…
— Господи, колко си студен! — прошепна тя и отправи поглед към яркозелените храсти в градината. А той отново усети особените вълни на привличането и отблъскването, които излъчваше цялата и фигура.
— Виж какво, Челесте — рече. — Ако не мислим ясно и безпристрастно, шансовете ни да помогнем на Оками се приближават до нулата.
Тя кимна, очите й станаха тъмни и непроницаеми.
Беше време да тръгват. Във фоайето спряха и поискаха от администратора адреса на „Авалон ЛТД“. Човекът направи справка в указателя, надраска няколко думи на лист хартия и им го подаде заедно с карта на града. На корицата имаше схема на линиите на метрото, върху нея администраторът начерта маршрута, към който трябваше да се придържат.
Спуснаха се под земята на спирката Ру дьо Бак, качиха се на номер 12 и изминаха три спирки в северна посока, към площад Конкорд. Озоваха се на десния бряг на Сена, прехвърлиха се на номер 1 и поеха на изток.
— Какво знаеш за съюза между Якудза и американската мафия, за който споменаваше Оками-сан? — попита я той.
— Ако знаех за него толкова, колкото самия Оками, вероятно и моят живот щеше да е в опасност — отвърна Челесте и плъзна поглед към една реклама на универсалния магазин „Лафайет“, окачена над главата му. — Разказа ли ти за „Годайшу“?
— Да.
— Спомена ли, че „Годайшу“ е негово творение?
— Не — погледна я внимателно Никълъс.
— Наименованието „Пет континента“ е изключително подходящо за организация, която действа в целия свят — поясни тя. — Тя трябвало да бъде напълно законна, само по този начин Оками-сан виждал възможност да спаси от окончателно унищожение остатъците на Якудза. Успял да убеди съвета на оябуните да приеме идеята, главно благодарение на личния си авторитет. Но някои от главатарите проявили колебание, а други директно й се противопоставили.
— Страхували са се, че ще загубят неограничената власт, която беззаконието, им предоставя, Оками сподели това с мен — кимна Никълъс.
— Започнали да говорят, че Кайшо вече е твърде стар — продължи Челесте. — Че полза от него няма, тъй като живее в свой, въображаем свят…
— Според теб Съветът го е вземал за сенилен, така ли?
— Във всеки случай някои негови членове са поддържали подобна идея…
— Особено човекът, който в момента контролира операциите на „Годайшу“ — подхвърли Никълъс.
— Точно така — кимна Челесте, очевидно твърд противник на тази инсинуация. — Нарастващата им враждебност принудила Оками-сан да преосмисли собствената си линия на поведение. Някой съзнателно и методично провалял изпълнението на заповедите му, бил принуден да вземе съответните мерки. Започнал да сключва съюзи и споразумения зад гърба на Съвета, на практика се превърнал в негов противник, твърдо решен да унищожи подмолната му империя… И войната започна.
— Имаш ли идея кой е поискал смъртта на Оками?
— Не, и това доста ме тревожи — поклати глава тя. — Постоянно ми се явява един кошмарен сън… В него откривам, че всички оябуни на „Годайшу“ искат смъртта на Оками-сан и той, въпреки огромната си власт, не може да се справи с тях.