— Зная — кимна Кроукър. — Но зная и къде отиваш — при Тони Д. — помълча, после неохотно добави: — Ще ти бъда задължен, ако ми опишеш начина за връзка е Нишики…
Маргарет поклати глава:
— Това няма да стане. Просто защото е ключът към цялата власт на Дом… Дори на теб не мога да го дам… — на лицето и се появи отчаяна усмивка, протегна ръце, прегърна го и впи устни в неговите. — Бизнес…
Той я притисна към себе си, усетил соления вкус на прощалната целувка.
— Идвай си по-скоро — прошепна тя и с усилие се откъсна от прегръдката му. — На Франси сигурно вече й е мъчно за теб… — стисна чантичката под мишницата си и добави: — Ще ме изпратиш до изхода, нали?
Той напрегнато я гледаше.
— Стигнах максимално далеч, Маргарет… Дори не съм си представял, че ще съм способен на такова нещо.
Тя кимна с глава и стана. Направи крачка по посока на изхода за заминаващи пътници, после спря и се обърна.
— Кога ще се прибереш у дома?
— Когато всичко свърши — отвърна той. — Когато мога…
— А след това?
— Ще оставим нещата в ръцете на съдбата. Нали?
Тя се поколеба за миг, после на лицето и се появи усмивка.
— Мисля, че си прав — каза. — Поне за момента…
— Не би трябвало да я хвърлям там — промълви Никълъс. — Беше арогантно от моя страна… Сякаш съм зашлевил баща си през лицето.
На стената зад гърба му блестеше Ис-хогай — свещената самурайска катана, прибрана във временна кожена ножница. Беше поръчал специален калъф от скъпа лакирана кожа със сребърен обков, но той все още не беше готов. Правеше го деветдесетгодишен старец, може би един от последните майстори на традиционни ножници в страната.
— Този дом беше различен без нея — поклати глава Кроукър. Замълчаха, очите на детектива напуснаха дългата сабя и се спряха върху двете рамки, на които Никълъс беше опънал маските на До Дук. В началото му се стори странно, че приятелят му иска да запази тези гротескни спомени за един човек, който за малко не го уби… Но после си спомни думите на Маргарет, разбра, че наистина много малко неща в живота са толкова точни копия на действителността. Злото и доброто имат безброй лица!
— Ходи ли на гроба? — попита с въздишка той. Имаше предвид гроба на Джъстин.
— Още не — поклати глава Никълъс. — Трябва ми време, за да възприема смъртта й… Не искам да ходя там, преди да получа покой, преди да сключа примирие с духа й… — стисна ръце и добави: — Този дух все още витае тук, или поне частица от него… Най-ясно усещам присъствието му сутрин, когато отивам да се упражнявам в залата… Според мен тя трябва да се освободи от този дом, Лю…
Кроукър кимна с разбиране:
— Тогава й дай време, Ник — въздъхна, в гласа му се промъкна нотка на облекчение: — Добре е, че поне няма да мислим повече за сенатора Бейн… Силата му се стопи заедно със смъртта на Червената кралица. На Фейт Голдони не й беше трудно да обедини досегашните му врагове, внезапно набрали кураж…
— Но „Годайшу“ е непокътнато — поклати глава Никълъс. — Имам предчувствието, че нашите действия само са го одраскали… Къде е Оками? Какво му се е случило? Нанги е убеден, че той е жив. Опасността продължава да съществува, особено за него, затова трябва да намерим отговорите на немалко трудни въпроси…
Навън валеше сняг, изтичаше последният ден от годината. Предстоеше празничната нощ, времето на обновлението… При такива празници всичко е възможно…
— Много бих искал да зная какво са кроели Оками и Доминик Голдони — въздъхна Кроукър.
— Нямаме избор — поклати глава Никълъс. — Трябва да търсим отговор на загадката по данните, с които разполагаме.
— Ако можем…
— Мисля да започна с Тецуо Акинага, Акира Шоза и Томоо Козо — тримата оябуни от Вътрешния съвет на Якудза. Един от тях е организирал заговора за убийството на Кайшо. После ще се заема с „Авалон ЛТД“. Те търгуват с всички видове оръжие, главно от руски и китайски произход. В това няма нищо необичайно, но аз се безпокоя от факта, че в офертите им фигурира и американският изтребител Ф-15…
— Това трябва да е работа на Уоксман, тоест на Червената кралица — подхвърли Кроукър. — За него не е било особено трудно да осигурява подобни доставки…
— Точно така — кимна Никълъс. — Надявам се, че само той е бил в състояние да го прави.
Кроукър допълни чашата си с кафе от каничката-термос.
— Защо според теб Доминик е казал на До Дук, че ти си Нишики? — попита той.
— Кой знае? — сви рамене Никълъс. — Може би Оками му е внушил, че аз съм Нишики, опасявайки се именно от това, което се случи… Оками е знаел, че само аз съм в състояние да спра До Дук.