Седяха в претъпканото вътрешно помещение на един бар в Гинза — особено подходящо място за тайните им срещи. Все пак предпочитаха да се виждат само вечер, влизаха и излизаха в бара през задния вход, който водеше към тясна и тъмна уличка. Обслужваше ги лично собственикът, тъй като полковникът му беше направил неоценима услуга — спаси заведението от затваряне, след като Военната полиция залови тук един от най-известните контрабандисти на Токио. Както винаги далновиден, той беше прозрял ползата за себе си от едно подобно свърталище — удобно и безопасно място за тайни срещи и секретни операции.
— Трябва да открия по какъв начин вербува бойци от Якудза — промърмори Оками. — Много подозрителен е фактът, че най-безцеремонно ме изхвърли от апартамента…
— Разбира се — кимна полковникът. — Бих казал, че отдавна си е осигурил тила, за да си позволи подобно поведение. Леонфорте никак не е глупав…
Оками дълго го гледа. Наоколо звънтяха чаши, до ушите им достигаха приглушени разговори, накъсани от висок смях. Появи се собственикът и мълчаливо смени празните им халби с нови.
— Ако това е вярно, проблемът ни е много сериозен — обади се най-сетне Оками. — Вие ще разберете, че Леонфорте е недосегаем, а аз — че не мога да контролирам собствената си организация. Леонфорте очевидно е сключил сделка с друг оябун, но аз би трябвало отдавна да съм в течение… Фактът, че не съм, говори само едно — някой от ръководителите на Якудза си е позволил да сключи тайно споразумение с чужденци!
— Като вас…
В забележката на полковника нямаше укор. Тя по-скоро беше деликатно напомняне, че човек никога не може да разполага с абсолютна власт, макар на пръв поглед всичко да доказва това.
— Нещо се случи, Оками-сан — промърмори Линеър, усмивката му почти не се забеляза на слабата светлина в заведението. — Докоснали сме някой оголен нерв…
— Какво искате да кажете?
— Днес ме повикаха в канцеларията на Уилоубай — отвърна полковникът. Генерал-майор Чарлс Уилоубай беше, също като полковника, един от най-близките сътрудници на Макартър. Под негово ръководство беше и Г-2 — разузнавателната секция на Окупационната армия. — Почти ме съблякоха…
Оками разтревожено го гледаше и мълчеше. Но полковникът изглеждаше спокоен и в добро настроение, повод за тревога очевидно нямаше.
— По всяка вероятност хората на Уилоубай са надушили нещо във връзка с моите разследвания… Но за вас, слава Богу, нищичко не знаят…
— Действах изключително предпазливо — отвърна Оками.
През последните три месеца двамата с полковника се бяха заели с една изключително мащабна задача. Искаха да разберат защо имената на редица висши офицери от капитулиралата имперска армия и флота не се появяват в списъците на военнопрестъпниците. Оками беше събрал изобилна информация, доказваща по недвусмислен начин, че голяма част от тези хора са вършили престъпления в широки мащаби и заслужават сурово наказание.
Полковникът предаде списъка с имената в Канцеларията на генерала, срещу всяко от тях беше изредил доказателства за извършените престъпления. И с това се приключи. Никой от офицерите не беше арестуван, в щаба отвръщаха уклончиво на въпросите му. Очевидно някой беше решен да прикрие тези хора.
Уилоубай открито се чудеше откъде намирам време за „лов на диви патици“, по собствения му израз, след като съм претрупан с работа… „С удоволствие ще ти дам препоръки за друга служба, ако тази ти е писнала“ — рече… — В сините очи на полковника се появи леден блясък: — Направи ми впечатление, че се държи изключително предпазливо и изобщо не споменавала резултатите от моето разследване… Сякаш се боеше да не покаже интереса си към тях.
Изчука студената пепел от чашката на лулата си и отново се зае да я тъпче.
— Започвам да мисля, че докато разследвах вашите военнопрестъпници, неволно съм настъпил Уилоубай по мазола. — Драсна клечка кибрит и добави: — Само някой с изключително широки правомощия би дръзнал да скрие списъците на тези офицери от очите му… — пъхна мундщука между зъбите си, от устата му излетя облак ароматен дим: — След срещата реших да се подсигуря. Изпратих му копия от вашите списъци по специален пратеник. В запечатан плик, срещу личен подпис… Сега вече разполагам с този подпис.
— Уилоубай няма да направи нищо с документацията — поклати глава Оками.