Ямаучи се направи на дълбоко замислен, но Оками ясно усети как в душата му нахлува радостното нетърпение.
— Във вашето предложение има много достойнства — отвърна най-сетне по-възрастният оябун. — То показва, че въпреки младостта — качество, което много оябуни считат за недостатък — вие притежавате мъдростта, липсвала на много по-опитни мъже във вашия клан… — главата му тържествено кимна: — Приемам предложението ви!
— Отлично! — усмихна се Оками. — Имам една-единствена молба към вас, преди договорът ни да бъде подпечатан завинаги… — Моля ви да откриете двамата убийци на баща ми и да ги ликвидирате със собствените си ръце!
Ямаучи дълго мълча. Стоеше напълно неподвижен, чаят бавно изстиваше в чашата му. Най-сетне се размърда и промърмори:
— Стига ми толкова чай… Моля ви, донесете една бутилка „Наполеон“, длъжни сме да отпразнуваме историческия съюз, сключен между двата най-могъщи клана на Якудза в Япония!
Три нощи по-късно Оками се срещна с Мицуба Ямаучи в задното помещение не един отворен до късно бар, който служеше за щабквартира на Якудза. Освен че беше племенник на Сейзо, Мицуба изпълняваше длъжността заместник-оябун и главен екзекутор на клана Ямаучи.
Лицето му беше угрижено, на негово място Оками също би се чувствал така. Беше слаб и дългокрак мъж, почти пълната липса на таз придаваше на фигурата му нещо паякообразно. Имаше дразнещия навик да потърква с палец брадичката си, лицето му беше плоско и безизразно, украсено от прекалено пълни устни. Върху тях почти винаги играеше загадъчна усмивка, еднаква както за приятели, така и за врагове…
Размениха си ритуалните поздрави, после Мицуба разкопча якето си и седна зад малката масичка. Пред очите на Оками проблесна ръкохватката на тежък револвер 38-и калибър, затъкнат в колана му. Зад бара в съседното помещение се настаниха две от горилите на Мицуба, потрепващи от напрежение като ловни кучета. Оками беше без охрана.
В продължение на половин час двамата пиеха скъпо, доставено по контрабанден път, шотландско уиски и си разменяха незначителни реплики. Заведението беше сравнително тихо, от радиото се лееше американска поп музика. Някакъв пияница започна да му приглася, но скоро се отказа.
Оками тръсна глава и най-сетне премина върху съществената част от разговора.
— Какво с мнението ви за предстоящото обединение между нашите фамилии? — попита той.
— Говорите доста странно за нещо, което вече е факт — отвърна Мицуба.
— Може би сте прав — замислено кимна Оками, стана и отиде да включи 16-милиметровата камера, монтирана в дъното на помещението. — Все пак искам да чуя мнението ви затова филмче, Мицуба-сан…
Върна се на мястото си и закова очи върху лицето на Мицуба. Филмът беше черно-бял, заснет от професионалист. Цялата процедура, от начало до край, показваща как Сейзо Ямаучи екзекутира двама от собствените си бойци. Разбира се, онези, които бяха убили бащата на Оками.
Звук нямаше, филмчето скоро свърши. Оками стана да изключи камерата, после се върна на мястото си и допълни чашите със скоч.
— Как… — Мицуба се закашля, преполови чашата си и едва тогава зададе въпроса, който очевидно го измъчваше: — Как успяхте да се сдобиете с този документ?
— Даде ми го един познат от Тохо — отвърна Оками. Това беше наименованието на специалното полицейско подразделение, което се занимаваше с анализ на престъпността и беше толкова могъщо, че дори главатарите на Якудза се страхуваха от него.
— Значи полицията разполага с улики срещу Сейзо-сан, така ли?
Оками отбеляза, че пропусна да го нарече „чичо“, но си замълча. Искаше да види как ще му се отрази, ужилването.
— Това би довело до пълен хаос в организацията… — замислено, сякаш на себе си, промълви Мицуба. — Особено ако Сейзо-сан бъде прибран на топло… — вдигна глава и закова блестящите си очи в лицето на Оками: — Искам да ви призная нещо, Оками-сан. От известно време насам ми се струва, че дългосрочните планове на Сейзо-сан са доста… как да кажа… недалновидни… Твърдо се обявих против някои от решенията, които бяха взети напоследък… — очите му останаха заковани в лицето на Оками, и двамата знаеха за какво става въпрос — за решението да бъде премахнат старият оябун.
— Благодаря за откровението — кимна най-сетне Оками. — Все пак ми се струва, че можем да спасим част от плановете ни за бъдещото обединение… — после стана на крака и това беше знак, че разговорът е приключил.
Един час по-късно същият сценарий се повтори пред Катцуодо Козо — втория екзекутор на фамилията Ямаучи. Той беше едър мъж е груби и безцеремонни обноски, които му бяха спечелили почти толкова врагове, колкото бяха и почитателите на изключителния му ум… За разлика от Мицуба, той дойде сам.