— Двамата с Алба си имате добър бизнес, а? — попита той в момента, в който се настаниха един срещу ДРУГ.
— Моля?
— Може би си лягате заедно зад гърба на Джони…
— Може би и луната е направена от мухлясало сирене — изсмя се в лицето му Фейт. — Тоя тип е истинска маймуна!
— Но вие работите за тази маймуна.
Фейт изви глава, теменужените й очи попиха пастелните тонове на задимената кръчма.
— Или сте ясновидец, или имате страхотно дълги уши — усмихна се тя.
— Какво е това, което той има, а Джони — не? — не й обърна внимание Оками.
— Алба ли? Той е абсолютно лоялен човек и знае как да изпълнява заповеди — Фейт вдигна чашата си и отпи глътка уиски. — А Джони е избухлив тип, луда глава… Плановете му невинаги съвпадат с реалната действителност…
— Значи Винсънт Алба изпълнява ролята на укротител, така ли?
— И така може да се каже — кимна тя.
През следващите няколко минути Оками беше зает да оглежда жената насреща си. Беше изключително красива, с овално лице и котешки очи, които му напомняха за една от любимите гейши, вече покрита от пепелта на забравата. Безспорно най-силното й качество обаче беше умението да води разговор, дори несъмнената й красота отстъпваше пред него.
— За кого работи Алба?
— В момента е по-добре да не знаете това — отговори тя с такъв тон, че Оками неволно млъкна.
Изчака няколко секунди, после подхвърли:
— Може би трябва да задам този въпрос на майор Донахю…
Пое удара, без да мигне и Оками неволно и отправи поглед, изпълнен с уважение.
— Доколкото усещам от насоката на нашия разговор, ние с Винсънт май ще се сдобием с нов партньор… — веждата й едва доловимо се повдигна.
— Толкова лесно?
— След като си в Рим, трябва да се кланяш на папата… — сви рамене тя, забеляза недоумението в очите му и добави: — Работим на чужда територия, това ни поставя в неизгодно положение. А ако наистина вдигнете шум около Донахю, с нас е свършено… Логично е да стигна до най-правилното решение. По-добре две трети, отколкото нищо…
Той се замисли за момент, после попита:
— Какво прави Алба с информацията за военнопрестъпниците на Уилоубай?
— Доколкото зная — абсолютно нищо. Просто я препраща в Щатите.
— И никой от вас не знае за какво се използва тя, така ли?
— Не.
Подобно развитие на разговора нямаше да го отведе доникъде. Въздъхна и я погледна в очите:
— А какво ще стане, ако опра револвер в слепоочието на Алба и му задам същия въпрос?
— Господи, вие, бандитите, всичките сте еднакви! — презрително изсумтя Фейт и очите и потъмняха. — Въртите, усуквате и все до оръжието опирате!
Оками протегна ръка:
— Дайте да видя какво ви предаде Донахю!
Фент го погледна с интерес, сякаш едва сега си даваше сметка с кого разговаря. После въздъхна и сложи плика на масата.
— Май не ми остава друг избор…
Прегледа набързо разузнавателните материали, преписани от Донахю. Оказа се, че Уилоубай наистина е едно много заето момче. Бившият шеф на военното разузнаване към Генералния щаб генерал-лейтенант Арисуе и няколко от най-способните му офицери вече бяха преминали към прословутата разузнавателна централа Г-2 и заливаха Уилоубай е подробна информация за придвижването на съветските войски в Далечния изток и други разузнавателни сведения. Полковник Такуширо Катори — бивш началник на Първа секция към оперативното командване на Генералния щаб, в момента отговаряше за демобилизацията в цяла Япония. Тази информация беше страшна. Един военнопрестъпник отговаря за издирването на други военнопрестъпници и предаването им на правосъдието. А друг е начело на тила и ако плановете на Уилоубай за ремилитаризация на Япония се превърнат в действителност, именно той ще издава повиквателните…
Позор! Оками се принуди да прибегне до доста сериозни усилия на волята, за да не се разтрепери от ярост. Пред очите му дефилираха хора, които трябваше да бъдат хвърлени в седмия кръг на ада заради отвратителните си престъпления, но вместо това се радваха на нови почести и се готвеха отново да се разпореждат със съдбата на родината му!
— Изглеждате малко напрегнат, господин Оками — подхвърли Фент. — Може би е време да поръчам по още едно питие…
Оками с мъка се отърси от чувствата, които вълнуваха душата му. Трябваше да мисли трезво, да се опита да разбере какви ще бъдат последиците от информацията в ръцете му, как биха се възползвали от нея шефовете на Винсънт Алба в Съединените щати. Не знаеше кои са те, но нямаше никакво съмнение, че са свързани с мафията, при това на високо ниво. Защо иначе ще проявяват интерес към факта, че определени кръгове на американската армия използват в свой интерес шепа японски военнопрестъпници?