— Готова съм да гарантирам съюза, който ти отказа Джони… — гласът й беше слаб и леко дрезгав.
Оками продължително я изгледа, после веждите му леко се повдигнаха:
— Как така изведнъж извадих късмет?
— Предпочитам да те имам за партньор, вместо за враг — бледо се усмихна тя. — Освен това ми направи огромна услуга, като ме отърва от Джони… Винсънт на няколко пъти ме предупреди, че тоя тип става все по-труден за контролиране — отново облиза устните си и тихо добави: — Той презира всички жени…
— А аз само ги подценявам — поклати глава Оками. — Което ме прави далеч по-добър партньор…
Тя направи опит да се засмее.
— Този път всичко е истинско, нали? — попита той. — Нали помниш какво каза в „Айрън Гейт“?… Тогава обаче и двамата знаехме, че става въпрос за заблуда…
— Този път всичко е истинско — потърси ръката му тя. — Какъв ще бъде отговорът ти? Двамата е теб ще бъдем чудесен екип, освен това Винсънт вече го няма и аз ще имам нужда от помощ… Един Бог знае кога ще му пратят заместник… През това време ти ще спечелиш много.
Той се направи, че обмисля предложението, после вдигна глава и попита:
— Знаеш ли приказката за шестте маймуни?
— Не — поклати глава тя и учудено го погледна.
— Имало едно време един старец — започна Оками, без да обръща внимание на озадаченото й изражение. — Бил мъдрец, много хора търсели съветите му… Най-често му задавали един и същ въпрос: „Как да разбера себе си?“
Отговорът на стареца бил неизменно един и същ — измъквал от колибата си странна на вид бамбукова клетка с шест прозорчета и затворена вътре маймуна. „Избери си едно прозорче — казвал на посетителя си той. — После повикай маймуната и внимателно наблюдавай реакцията й. Така ще видиш себе си…“
В стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от лекото дишане на Фейт и монотонното бръмчене на медицинската апаратура.
— Трябва ли да отгатна какво се крие зад тази приказка? — попита най-сетне тя.
— И да, и не — сви рамене Оками. — Тя е рожба на дзенбудизма, чрез нея човек открива пътя към задълбочения размисъл…
— Мисля, че разбирам — въздъхна Фейт, лицето й се разкриви от напрежение. — Маймуната реагира по различен начин на глас и интонация…
— Положително.
— А ти коя от шестте маймуни представляваш? — погледна го тя.
— Това сама трябва да разбереш — усмихна се Оками, после взе ръката й в своята. Беше топла и суха, кой знае защо той изведнъж си спомни за баща си… — Междувременно, драга госпожице Соухил, нашето споразумение трябва да бъде подпечатано с по една чаша прекрасен зелен чай!
— Няма да съжаляваш за решението си… — промълви тя, странно потъмнелите й очи омекнаха, устните й тихо добавиха: — Партньоре…
Книга трета
Безкрайни истини
Есенният вятър прошепва: Няма Буда, няма Богове за мен…
Тринадесета глава
Токио | Вашингтон
Наохиро Ушиба, дайжинът на МИТИ, беше чувал, че наричат Томоо Козо „Лудият оябун“. За него се носеха какви ли не легенди. Според една от тях пенисът му бил напълно изрисуван с „иризуми“ — изящните цветни татуировки, които си правят всички членове на Якудза. Техниката на това изкуство, останала непроменена от векове, беше доста болезнена, тъй като боите се нанасяха върху кожата с помощта на остро бамбуково връхче.
Ушиба вдигна глава и заби тежък поглед в лицето на Козо:
— Самоволното ви решение да поставите под наблюдение съпругата на Никълъс Линеър ни принуди да поемем по този доста опасен път!
Козо дръпна от цигарата си, малките му черни очички опипаха лицето на Ушиба.
— Решението ми беше правилно — отвърна той. — Линеър изчезна в мрака, очевидно потърсен от Оками. Нима трябваше да стоим със скръстени ръце?
— А Нанги?
— Жената беше връзката — поклати глава Козо.
— И винаги е била. Можете да ми повярвате Линеър никога не би споделил появата на Оками в живота си точно с Танцан Нанги! Винаги е демонстрирал омраза и презрение към Якудза, а сега изведнъж отива да слугува на самия Кайшо! Изключено!
Ушиба запали цигара и закрачи редом с Козо, който неуморно обикаляше около големия стъклен аквариум.
— Може би сте успял да заблудите останалите оябуни от Вътрешния съвет, но мен няма да успеете! — твърдо изрече той. — Убеден съм, че сте организирал тази атака срещу Оками с единствената цел да се изправите очи в очи с Линеър! — винаги беше предпочитал директното нападение пред заобиколните действия. А ако Козо действително е луд, той може би ще разкрие мотивите за решението си да отстрани Кайшо. — Прав ли съм? Никога не бихте се отказал от такова предизвикателство!