— Глупости! — процеди Козо и продължи да се движи като хищно животно в клетка. — Не по-зле от мен знаете каква опасност представлява Оками! Вече от доста време се стараем да го неутрализираме! Времената са такива, че място за Кайшо няма! Твърде опасно е в ръцете на един човек да бъде концентрирана толкова голяма власт! Казано накратко, неговите функции вече са иззети от „Годайшу“. Нашата мрежа обхваща целия свят, тя несъмнено ще работи по-ефикасно и под по-добър контрол, отколкото, ако всичко зависи от решенията на един човек! — издуха дим по посока на капандурата и добави: — Сега аргументите на Оками срещу „Годайшу“ приличат на вишневи цветчета, попаднали в кална локва… Той вероятно отдавна е предвидил своето поражение като Кайшо и е взел всички необходими мерки да остане в историята. На негово място и аз бих постъпил така.
— Но без неговите тесни връзки с мафията „Годайшу“ никога не би получила право на живот! — възрази Ушиба. — Той е бащата на тази организацията не вие или аз!…
— Още по-жалко, че се е обърнал срещу нас — сви рамене Козо. — Карма. Сам избра този път, никой не го е принуждавал…
— Но вие направихте всичко възможно в това отношение нали?
— Всички знаят, че някога аз бях най-близкият му сътрудник. Може би именно затова пръв забелязах промяната у него и започнах да ставам подозрителен. В крайна сметка се оказах прав и се превърнах в най-яростния му противник. И с пълно право. Той не вярваше в целите на „Годайшу“, предаде както организацията, така и нас… Сключи сделка с Доминик Голдони зад гърба на всички, сега сами трябва да се оправяме с последиците…
— И двамата умеехме да се оправяме с американците, но трябва да призная, че той ги познаваше по-добре от мен…
— Това скоро ще се промени — поклати глава Козо — Аз самият работя упорито в тази насока, мисля че скоро ще разбирам отлично психологията на „итеки“.
— Разбирате ли защо споменавам за предизвикателствата? — вдигна глава Ушиба. — Вие просто не можете да им устоите. Но решението ви да унищожите Линеър е лишено от смисъл, нещо повече — то е направо опасно!
— Не е лишено от смисъл — възрази Козо. — Започнах да действам, след като се добрах до изключително ценна информация — Линеър е „Нишики“, тайнственият осведомител на Голдони и Оками!
— Това е смешно! — извика Ушиба. — У Линеър съществуват силни морални задръжки, той не би…
— Японската история ни учи, че увереността в собствената правота е най-удобното гнездо за корупцията! — поклати глава Козо, на лицето му се появи усмивка: — Помислете върху това, Ушиба-сан… Линеър притежава достатъчно опит и ум, за да ни унищожи.
— Но това са само част от причините за вашето решение, нали?
— Не желая да правя лични признания, дайжин — твърдо отвърна Козо. — Нима не разбирате, че преследвайки Оками, ние ще ударим с един куршум два заека? Единодушни сме по въпроса, че времето на Кайшо е безвъзвратно отминало. Давайки му възможност да разбере, че дните му са преброени, ние автоматически го притискаме в ъгъла. Той се принуждава да потърси помощ от сина на полковника — така, както е било уговорено преди години. Линеър изпълнява волята на баща си и ние получаваме възможност да диктуваме условията за времето и мястото на сблъсъка… Убеден съм, че ще победим Линеър само ако го ликвидираме физически. Това именно е нашето предимство, така ни учи и великият Сун Тцу…
— Имате предвид себе си, а не всички нас — продължително го изгледа Ушиба. — Вие сте този, който иска да унищожи Никълъс Линеър!
— Не само иска, дайжин — усмихна се Козо и леко поклати глава. — А вече е и на път да го стори!
— Прави ми впечатление, че напоследък проявявате склонност към дейност, която няма нищо общо със служебните ви задължения…
Червената кралица се протегна, гърбът му се изпъна, пръстите му под тънката кожа на ръкавиците леко пропукаха.
— Тази дейност струва доста пари на американското правителство, то едва ли ще бъде склонно да ги оправдае… Кажете защо?
— Знаете защо — отвърна Лилехамър. — Доминик Голдони беше премахнат буквално под носа ни! — Червената кралица мълчеше и невъзмутимо го гледаше, това го ядоса. — По дяволите, очистиха го въпреки Програмата за защита на свидетелите!
— Голдони действаше в рамките на ФПЗС, нали? Какво друго сте очаквали?
Лилехамър гледаше как Червената кралица спокойно унищожава остатъците от двойния хамбургер с бекон и сирене, положен върху голяма порция пържени картофи. Защо, по дяволите, винаги трябваше да се срещат из разни закусвални и да плюскат като прасета, гневно се запита той.