Ако трябваше да бъде откровен пред себе си — а тази нощ очевидно щеше да бъде нощта на истината, — той трябваше да признае, че е възхитен и едновременно с това уплашен от интелигентността на Маргарет. Никога не беше срещал жена като нея, дори не беше допускал, че такава жена може да съществува… Може би се поддаваше на чувствата и грешеше, но през цялото време на общуването си с нея имаше усещането, че се докосва до представител на незнайна космическа сила, на извънземен интелект…
Тя излезе от банята, увита в тънка хавлиена кърпа. Не изпитваше никакво смущение от голотата си.
Преди малко, когато започна да се съблича пред него, тя му хвърли изпълнен с любопитство поглед и каза:
— Не виждам смисъл да крия тялото си от теб, след като вече познаваш душата ми… — после на лицето й се появи бледа усмивка: — А Тони винаги настояваше да се любим на тъмно…
Може би копелето е било практично и не е искало да гледа синините и белезите по тялото й, мрачно си помисли Кроукър.
Очите му пробягаха по фигурата на Маргарет, в душата му се промъкна подозрението, че би могъл да я обича далеч по-пламенно, отколкото бе обичал Гелда и Аликс… Веднага го прогони, беше достатъчно възрастен, за да знае, че мъжете често объркват любовта със страстта, особено в началото на интимна връзка… Сладостното потрепване, което изпитват, не е в гърдите им, а няколко сантиметра по-надолу…
Хората казват, че мъжът търси красотата в партньора си, а жената — силата. Но колко бяха мъжете, привлечени от силата на жената до себе си? През дългите години, прекарани в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция, Кроукър не беше се срещал с такива. Просто защото в случая се задейства едни инстинктивен рефлекс, който той самият никога не беше изпитвал, и това го правеше особено любопитен… Истинската сила у една жена е нещо изключително рядко и привлекателно, душата му се отваряше към нея по инстинкт, нищо не можеше да стори… Може би това също допринасяше за чувствата, които се надигаха в гърдите му.
Нощта и Маргарет.
— Защо ме гледаш така? — очите й, проблясващи на луминесцентната светлина откъм банята, изглеждаха толкова чисти и невинни, че той за момент попадна в плен на илюзиите. Сякаш днешният им разговор не беше се състоял, сякаш тя беше просто една обикновена съпруга. Красива, съблазнителна и самотна, изпитваща остра нужда от закрила и спокойствие… Ех, ако беше така! Тогава всичко щеше да бъде просто и ясно, решенията щяха да бъдат вземани без задни мисли, без заплахата на реалния живот…
Той прочисти гърлото си и тръгна към банята.
— Имам нужда от един душ…
Гласът му беше дрезгав и малко несигурен.
Тя се изпречи на пътя му и го прегърна. В ноздрите го удари ароматът на фин сапун и здраво женско тяло.
— Още е рано да вземаш душ — прошепна, рамото й леко помръдна и хавлията се плъзна на пода. Влагата от голото й тяло започна да прониква през тънката материя на ризата му. Притегли главата му надолу, устните й едва чуто се раздвижиха: — Миришеш на див звяр…
Устата й, мека и топла, се разтвори под натиска на неговата, езичето й пробяга по зъбите му. Трябва да кажа „не“, помисли си той. Трябва да я отблъсна! Сега, иначе ще стане късно… Но ръцете му се обвиха около раменете й и здраво я притиснаха.
От устата й се откъсна гърлено стенание, краката й се отлепиха от пода и се сключиха около таза му. Леглото им се стори безкрайно далеч, някак изведнъж станало излишно… Гърдите й се притиснаха в неговите, от меката им заобленост струеше топлина.
Устните им се разделиха за миг и той успя да прошепне:
— Тони…
— Не искам Тони — обля го е горещия си дъх Маргарет, ръцете й започнаха да разкопчават колана му. — Искам теб!
С последните остатъци от разсъдъка си той си напомни, че трябва да бъде много внимателен с нея, независимо от страстта й. Инстинктивно усещаше, че това е важно, също така инстинктивно знаеше, че Робърт вече е бил близък с нея… Робърт — човекът, който беше убил брат й по най-зверски начин; човекът, който й беше върнал живота…
Тя натисна с пети, панталоните му се смъкнаха към глезените, пръстите й трескаво започнаха да късат копчетата на ризата му. Ръцете го боляха от усилията да я притиска до себе си, слабините му бавно започнаха да натежават от притока на кръв.
Откъсна я от себе си, внимателно я положи на пода и се надвеси над нея. В продължение на един безкраен миг гледа блестящите й очи. В тях имаше всичко — страст към него самия, спотаено желание отново да бъде с Робърт, нетърпение да влезе във владение на новата си империя. Всичко това, придружено от още хиляди неуловими емоции, накара Кроукър да тръсне глава и да забрави действителността. Единственото му желание беше да потъне в тази жена, да се остави на горещите тласъци на кръвта в жилите си…