Сведе глава към гърдите й, очертани като ясен контур на светлината от банята. От тялото й струеше възбуждащ аромат, той го вдъхна с пълни гърди. Устните му се плъзнаха по окаменелите от възбуда зърна на гърдите, после продължиха надолу, към меката извивка на корема, която конвулсивно се надигаше и отпускаше.
Тя изстена, ръцете й стиснаха главата му и бавно я насочиха надолу към пламтящата паст на нейната женственост. Краката й се вдигнаха нагоре, спазми разтърсиха тялото й, разпокъсаното й дишане го доведе до полуда. Само то нарушаваше тишината в мотелската стая. Ритмично, натежало от страст, близко до ридание, откъснало се от дълбоката същност на душата й.
— Господи, о, Господи!…
Главата й се въртеше наляво-надясно, коремните й мускули се превърнаха в стегната топка. Тазът й се повдигна нагоре и се притисна в него, искаше да го усеща дълбоко в себе си. Краката й се увиха около гърба му…
После дойдоха спазмите, могъщи като приливна вълна. Долната част на тялото й се отлепи от пода, женствеността й разцъфна като роза, потта й се смеси с други, по-интимни течности. Дишаше тежко, ръката й покри устата, стенанията й зазвучаха приглушено, сякаш идваха отдалеч…
Леко започна да се извърта, след миг се оказа коленичила срещу него, тежките й гърди съблазнително се поклащаха. Той неволно посегна да ги докосне, а тя притисна изкуствената му ръка към потната си плът. Наведе се към него, езичето и пробяга по лицето му. После главата й започна да се спуска надолу, устата й докосна зърната на гърдите му и продължи пътя си. Опиянението беше толкова силно, че той не беше сигурен дали няма да се стовари по гръб. Напрегна волята си и внимателно я отдръпна. Усещаше белезите по тялото й, знаеше причината за тяхното присъствие, не искаше да я гледа в тази поза — покорна, смирена и някак безпомощна… Искаше да я вижда в по-друга светлина, себе си също…
Отпусна се по гръб и я притегли върху себе си. Скоро по тялото му се плъзна нова, доста по-различна влага. Извила гръб с изпъчени напред гърди, тя потръпна от очевидно необичайната поза, после бавно започна да навлиза в ритъм…
Усещането беше невероятно, Кроукър никога не беше изпитвал такова чувство на пълнота. Ръцете му се увиха около гърдите й, очите му жадно пиеха лицето й, изглеждащо загадъчно и странно на студената луминесцентна светлина, натежало от тайните, които носеше в сърцето си…
Въздухът напусна дробовете й с остро свистене, пръстите й отлепиха ръцете му от гърдите и ги разпънаха на пода. Торсът й се притисна в него с цялата си тежест, движението на бедрата й стана мощно и неудържимо, пръстите й несъзнателно стискаха изкуствената тъкан на протезата му…
Очите й бяха широко разтворени, лицето й увисна на сантиметри от неговото. Той нежно я целуна, после езикът му пробяга по влажната й кожа.
— Ох, пак ще го направя… — прошепна тя, гласът й беше натежал от страст и някакво непонятно учудване. — Не мога повече!… Това е… — звуците замряха в гърлото й, пръстите й пуснаха ръцете и се вкопчиха във врата му.
— Моля те!… Моля те!…
Той нито можеше, нито искаше да се въздържа повече. Бедрата му се стегнаха, цялата сила на тялото му се концентрира в една точка, облекчението на изпразването нахлу в душата му като пълноводен поток…
Покатериха се в леглото и моментално заспаха. Телата им останаха здраво преплетени, превърнали се в едно цяло. Без начало и без край, без спомени от миналото и мисли за бъдещето…
Събудиха се в зори, в стаята бавно нахлуваше бледата светлина на утрото.
— Моят детектив — усмихна се Маргарет и нежно го целуна. Откъснаха се един от друг бавно и с нежелание, сякаш се стремяха да отложат сблъсъка с действителността, груба и сурова като настъпващия ден.
Влязоха заедно под душа, Маргарет вдигна глава към него, помълча малко, после промълви:
— Постоянно си повтарям, че отминалата нощ не беше нищо повече от внезапен изблик на чувства, нещо като утоляване на глада, предизвикан от притеснение, а може би и от благодарност…
— И вярваш ли си?
— Не — поклати глава тя и започна да мие сапуна от тялото си. — Макар че много бих искала… Така бъдещето би изглеждало далеч по-просто.
Понечи да се отмести от душа, но той сложи ръце на раменете й и я обърна с лице към себе си. Здравата му ръка покри голям синкавочерен белег на бедрото й. Тя сведе очи към протезата му, погледа я за момент, после я притисна към гърдите си.
Нямаха дрехи за смяна и бяха принудени да навлекат старите. Пръснатите из цялата стая копчета от ризата на Кроукър доказваха, че страстта им от отминалата нощ не е била сън.