Писукането в слушалката отново смени ритъма си, Нанги завъртя волана и напусна широкия булевард. Навлезе в квартал с тесни улички, които постепенно ставаха все по-мръсни и по-зле осветени. По тротоарите бяха струпани камари боклуци, жълтеникави песове с изхвръкнали ребра се ровеха сред тях с надеждата да открият нещо за ядене.
Някой искаше Нанги да направи връзка между „Авалон ЛТД“ и смъртта на Винсънт Тин, да го насочи в определена посока… Но дали това беше вярната посока, или всичко беше организирано така, че да прикрие убийството на Тин?
Нанги спусна страничното стъкло и усети особената, солено-горчива миризма, с която бяха напоени кварталите около река Сумида. Тя се дължеше предимно на старите дървени къщички покрай реката, полузатънали във влажната земя. Много от тях вече бяха съборени, на мястото им се издигаха бетонните кутии на складове със слепи стени, проблясващи като странни влечуги под сребърните лъчи на луната. Високите кули на строителните кранове се издигаха като туловищата на праисторически чудовища, безнадеждно оплетени сред кабели и стоманени релси.
Прекалено много въпроси чакат своите отговори, въздъхна Нанги. А аз трябва да открия пътя сред този лабиринт. Път, който положително ще се окаже тесен и несигурен… Аларменото устройство в ухото му започна да пищи пронизително, той пусна педала на газта и колата почти спря. Отдавна беше изключил фаровете, ориентираше се единствено по светлината на уличните лампи, слаба и разсеяна.
Между два бетонни правоъгълника блеснаха водите на Сумида, леко накъдрени от вълните на преминаваща баржа. Електронното устройство в ухото му пищеше нетърпимо, той отби до тротоара и спря. Наоколо цареше мрак, въздухът тежеше от миризмата на гнило. На стотина метра пред себе си видя стоп светлините на стар модел кола, които примигнаха и угаснаха. Беше спряла пред самотна къща, която изглеждаше не на място сред околните складове. Вратичката се отвори, от колата изскочи Сейко и бързо се насочи към входа. Възрастна жена в традиционно кимоно отвори още след първото й почукване. Черната й коса беше сплетена в сложен кок, прикрепял от дълги кокалени фиби. Сейко се огледа, после пристъпи прага и вратата се затвори след нея.
Нанги извади миниатюрния приемник от ушната си мида, отвинти драконовата глава от горната част на бастуна си и го пусна в кухата му вътрешна част. Предавателят беше вграден в капачето на сребърната кутийка за хапчета, която той подари на Сейко след погребението на Джъстин.
Какво го беше накарало да изпита подозрение към тази жена? Едва ли само фактът, че беше живяла известно време във Виетнам и, според съвсем достоверни сведения, беше имала бурна любов с един от местните търговци на недвижима собственост… Това би било в разрез с християнските му убеждения, които изключваха и още един, често срещащ се в Япония начин на мислене. А именно, че народите, населяващи Югоизточна Азия, са второ качество, не могат да се сравняват по нищо с безспорния лидер в тази част на света…
Подобен вид предразсъдъци бяха дълбоко вкоренени в психиката на японците. Техните противници и привърженици бяха единодушни по въпроса за произхода им — дълбоки културни различия. Но Нанги беше на друго мнение. Според него всичко се дължеше на страха. Жителите на островната държава просто се страхуваха, че могат да изпаднат в суровинна зависимост от изостаналите континентални страни, радващи се на щедростта на природата.
Обидно му беше да мисли, че не проявява достатъчно християнска хуманност, макар дълбоко в себе си да знаеше, че един от признаците на тази хуманност са именно човешките грешки.
Така или иначе, той си направи труда да провери бившия любовник на Сейко. В замяна получи няколко доста любопитни сведения. Например, че този човек е бил в дъното на една от най-големите измами на хонконгската стокова борса, донесла милиони долари печалба на неговите клиенти и тлъст процент за него самия. По-нататъшните проучвания разкриха, че тези клиенти са от средите на търговски холдинг, с който самият Нанги беше вършил бизнес и знаеше, че принадлежи на Якудза. В друг случай бившият любовник на Сейко се беше оказал замесен в скандал с покупко-продажбата на японска държавна собственост, подозрително снижила стойността си броени дни преди сделката.
Разбира се, Сейко би могла да бъде напълно невинна. В подобни случаи жените последни разбират за машинациите на своите любовници. Но Нанги се съмняваше в това, както се съмняваше и в истинската самоличност на някогашния й приятел… От опит знаеше, че жените преценяват мъжкия характер много по-точно и по-добре, отколкото допускат самите мъже край тях. Дори да е била временно заслепена от своята любов, жена като Сейко едва ли би останала дълго време в подобно състояние — сляпа, глуха и няма…