Искрено желаеше да й даде всички шансове — колкото заради самата нея, толкова и заради Никълъс. Но дълбоко в себе си съзнаваше, че тя е подложена на изпитание, след което може би ще му се наложи да действа. Пръв конкретен израз на това действие беше предавателят в чантичката и, подозренията му вече бяха напуснали сферата на абстрактното и се нуждаеха от потвърждение или окончателно отхвърляне.
Може би никога нямаше да стигне дотук, ако тя не беше злоупотребила с доверието, което й беше оказал Никълъс. Работата й за компанията беше от най-високо качество, в това нямаше абсолютно никакво съмнение. А опитът й в Сайгон — направо безценен.
Грешката й беше, че си позволи претенции по отношение на Никълъс. Може би не е била в състояние да се въздържи, Нанги отдавна беше забелязал, че Сейко е една изключително чувствена млада жена. Но проявената безчувственост по отношение на Джъстин и особено по отношение на самия Никълъс несъмнено доказваше наличието на някои тъмни черти в характера й. Към това трябваше да се прибави и фактът, че инвестициите на „Сато Интернешънъл“ във Виетнам, макар и одобрени напълно от Никълъс, очевидно имаха нещо общо и с нейното някогашно присъствие в тази страна…
Дълбоко в себе си Нанги усещаше ума и желязната практичност на тази жена. Безпогрешно доловила семейните затруднения на Никълъс, тя беше направила първите си ходове към спечелване на душата му — всички до един безпогрешни, плод на внимателна преценка. Бавно и неусетно заемаше място в съзнанието на желания мъж.
А когато Никълъс замина, тактиката й беше насочена към Нанги. Той си даде сметка за деликатното й присъствие в живота си и поклати глава в знак на уважение. Да, човек рядко може да срещне такъв изключителен, чисто макиавелски ум, при това у жена. Не я мразеше, но вече започваше да се пита какво да прави с нея. Дали трябва да я прогони, или да я остави близо до себе си? Една истинска змия в пазвата си…
— Не искам да ме лъжеш, Лю — каза Маргарет. — Не ми казвай, че не си мислил за възможността да ме използваш за примамка на Робърт, особено след като ти разказах всичко…
— Да мислиш за такива опасни неща и да действаш за тяхната реализация, са две съвсем различни неща — поклати глава Кроукър.
— Прав си. Но нали ти си падаш по опасните неща?
Той замълча, нямаше смисъл да отрича. Седяха край една маса в „Тераца“ — италиански ресторант на Кинг стрийт в Александрия. Правителствената лимузина ги беше откарала до близкия хотел, където Лилехамър им беше ангажирал стаи. Шофьорът каза, че е на тяхно разположение по време на целия им престой във Вашингтон, но Маргарет не беше въодушевена и Кроукър го освободи. Тя много държеше да хапне италианска храна, администраторът на хотела им препоръча „Тераца“. До Александрия отидоха с такси.
Отпуснал се срещу нея, Кроукър се усмихваше.
— Какво е толкова смешно?
— Не знам — отвърна той и си отчупи късче хрупкав хляб. — Просто си спомних как приключи интервюто на Лилехамър с теб…
— Преди да продължим… преди да реша дали да поставя живота си във ваши ръце, аз трябва да зная на кого си верен ти… Дължиш ли нещо на Лилехамър?
Появи се млад келнер, наведе се към масата и зачака поръчката им. Кроукър посегна към менюто, но Маргарет нетърпеливо го отпрати.
— Лю, искам да си помислиш хубаво, преди да ми отговориш!
— Работя за него — рече Кроукър. — Той разчита на мен за приключването на случая…
— Чуй какво ще ти кажа — не изпускаше очите му тя. — ФБР позволи на Дом да управлява своята организация от ФПЗС, прибягвайки до услугите на Тони. Това беше част от сделката — веждите й леко се повдигнаха: — Внимаваш, нали? Добре. Агентите, с които контактуваше Дом, бяха далеч по-безскрупулни и по-корумпирани от обикновените общински ченгета. Просто защото са по-близо до властта, до истинската власт… Целият този град е създаден да обслужва именно нея…
— Приятни заключения — промърмори Кроукър.
— Хората от сорта на Лилехамър са различни, Лю. Разполагат с достатъчно власт, за да правят всякакви мръсни трикове. Вече си видял част от това, на което е способен, но се питам, доколко разбираш психологическите му игри. Вземи оная килия, в която ни заведе. Стори го с едничката цел да ми покаже кой командва парада… Дом ме предупреди да внимавам с хората, които опитват психологически номера, сега аз предупреждавам теб…