Само усмивката му стигаше. Кроукър веднага усети опасния огън, който се излъчваше от тази жена, едва сега си обясни страха и нежеланието на Маргарет да се връща отново тук…
— Влизай, скъпа — продължи домакинята, затвори вратата зад тях, прегърна Маргарет и я разцелува по двете бузи — така, както го правеха в Европа. — Много се радвам да те видя! След смъртта на Дом вече нищо не е както преди… Направих всичко възможно да разбера какво се е случило, притиснах дори един сенатор от Минесота, който ми дължи купища услуги, но нищо… Каменна стена.
— Мисля, че в това отношение можем да бъдем полезни една на друга — някак сковано отвърна Маргарет.
— О, скъпа, това е най-добрата новина, която чувам от седмици насам! — възкликна Рената. — Много ми се иска да знаеш отговора на въпросите, които си задавам! Дом винаги е споделял е теб!
Ръката й остана под мишницата на Маргарет, на лицето й изведнъж се появиха нови бръчки. Сякаш някой беше потопил написано със симпатично мастило послание в проявяващ разтвор…
— Но ти си в компанията на непознат човек, скъпа… Къде е Антъни?
Маргарет се обърна към него, по очите и личеше душевната борба.
— Лю Кроукър — рече тя. — Моля, запознайте се с моята втора майка Рената Лоти.
Рената любезно се усмихна, ръката й стисна Кроукър с изненадваща сила.
— Моля, заповядайте. Дъщеря ми прояви необичайна любезност. Използвала съм много имена, но във Вашингтон съм известна като Рената Лоти… Някога ме наричаха Фейт Голдони, това име ви е познато, нали, мистър Кроукър?
Господи, та това е майката на Доминик Голдони, смаяно си помисли Кроукър.
Не ги покани да се съблекат, обърна се и ги поведе през просторното антре, облицовано в крушова ламперия. Кроукър забеляза лекото й накуцване. Не беше споменала нищо за него, от начина, по който се движеше, ясно личеше, че не го счита за недъг. Напротив — беше се нагодила към него и походката й изглеждаше съвсем естествена. Минаха край затворена двойна врата, зад която се долавяха звуците на сдържано светско събиране.
— Тази вечер основните помещения са пълни с гости — подхвърли Рената. — Но аз познавам добре дъщеря си и съм сигурна, че ще предпочете спокойствието.
Прекосиха килер, наситен с приятни аромати, и се озоваха в просторна кухня с излъскани до блясък уреди. Там свещенодействаше млад готвач с бяла престилка, приведен над плодов пай, въздухът тежеше от миризмата на зехтин, червено вино и прясно запарен чай.
Рената свали от закачалката подплатен с кожа шлифер и го наметна на раменете си. Задната врата водеше към, малка градинка, засадена с билки, вляво се виждаше дървен навес с тухлени стени, обвит е лози и бръшлян, които даваха надеждна закрила срещу хладната ноемврийска нощ.
Сладките кухненски аромати отстъпиха място на острата миризма на конска пот, сено и оборски тор. Рената светна една лампа и отвори вратата на конюшнята.
Животните пръхтяха и пристъпваха от крак на крак, Кроукър отново си спомни за онзи изпълнен с халюцинации миг в колата, когато сякаш подслушваше спомените на Маргарет… Към тях се насочиха огромни, воднисто кафяви очи, в погледа им се четеше нервно недоверие. Конете усетиха миризмата им, някои от тях тихо процвилиха.
Очите на Кроукър внимателно обходиха помещението.
— Странно — рече той. — Там има пистолет…
Рената се извърна към кобура от груба кожа, окачен на насрещната стена.
— Това е колт, поддържам го в безупречно състояние — обясни тя. — Купих го в годината, в която построих конюшнята. На около две мили оттук видях кон, със счупен крак, чийто собственик напразно търсеше оръжие, за да прекрати мъките му… Тогава си дадох дума моите коне никога да не страдат по този начин…
Кроукър внимателно я наблюдаваше, умът му съпоставяше току-що получената информация с безспорно елегантното й женско излъчване.
— Честно казано, вие ме изненадахте — промърмори след известно време той.
— О, така ли?
— Бях останал с впечатлението… също като агентите на ФБР, че Фейт Голдони е починала… С очите си видях ксерокопие от смъртния акт, приложен към досието на фамилията Голдони…
— Това е абсолютно вярно — отвърна Рената. — Аз действително умрях преди няколко години… По-скоро умря Фейт Голдони. Роди се Рената Лоти, установи се тук, на хвърлей място от Капитолийския хълм и влиянието й несъмнено се чувстваше… — облегна се на една от клетките, гъвкавите й пръсти докоснаха главичката на забит в гредата пирон. Тялото й очевидно не познаваше артрита. — Смяната на самоличността не е нещо ново за мен. По време на Втората световна война бях в армията под името Фейт Соухил…