Сън…
— Компанията „Авалон ЛТД“ има интересна история — започна да им разказва Марин Форново. — Започнала с костюми за пътуващи театрални групи, тя постепенно се специализирала в производството на ритуални маски. На даден етап, неизвестен за историята, тя преминава в ръцете на самите работници. Това вероятно е станало по времето на революцията, а истинските собственици — представители на стара благородническа фамилия, са били екзекутирани на площад Вандом. Наименованието било променено на „Авалон и синове“, тъй като майсторите започнали да мислят за нея като за свой дом.
— Всичко останало такова, каквото било преди векове. Но преди няколко години компанията изпаднала в дълбока криза и била продадена на чужденци. Името й станало „АВАЛОН ЛТД“.
— Кои са били купувачите? — попита Никълъс.
— Там е работата, че никой не знае — отвърна Форново.
Никълъс се събуди от ярките слънчеви лъчи, проникнали през прозореца. Извърна се и видя заспалата до него Челесте. Не беше свалила дрехите си, лицето й — изключително красиво и спокойно в съня, беше наполовина огряно от слънцето. Телевизорът продължаваше да работи, екранът беше изпъстрен с бледи точици, тъй като касетата отдавна беше свършила.
Сведе поглед към тялото си и откри, че той също е спал с дрехите. Дори не помнеше кога е легнал. Изтощението, тотално и благословено, ги беше настигнало внезапно и без предупреждение.
Остана неподвижен, изпитваше дълбоко задоволство от пълното отпускане. Знаеше, че трябва да стане и да позвъни в офиса, Сейко положително се беше побъркала от безпокойство. Но защо пък трябва да й съобщава къде се намира? Тя несъмнено гори от нетърпение да го запознае с последното развитие на събитията в Сайгон, по той не изпитваше никакво желание да ги чува. Двамата с Нанги спокойно могат да се оправят и сами.
Даваше си сметка, че тези извинения са стари и изтъркани от употреба. Истината се спускаше над него бавно и болезнено, като настъплението на смъртоносна болест. Той бягаше. Бягаше от един разпадащ се брак; от една връзка, която никой вече не беше в състояние да заздрави. Чувството за вина в душата му беше направило всичко възможно да скрие тази истина, да я замени с фалшиви картонени кули, които изглеждаха смешни на ярката дневна светлина.
Истината имаше и друго лице, нещата отиваха по-далеч от обикновено бягство и той го съзнаваше. Душата му се изпълваше с копнеж за промяна. Брак, семейство, спокойна работа и дребни ежедневни грижи — всичко това полепваше по него като тънка паяжина, погребваше го жив…
Чувството за свобода, обзело го в момента, в който си сложи маската Баута, беше могъщо и опияняващо. Искаше да го задържи завинаги, искаше предишния си живот.
Внимателно извърна глава и погледна лицето на Челесте, обляно от слънчева светлина. Даде си ясна сметка, че тази прекрасна жена го вълнува, че положително би се влюбил в нея, ако не беше бракът му… А после истината, ясна като белег от прясна рана върху бяла кожа, показа още едно от лицата си: какво общо с чувствата му има бракът, по дяволите? Любовта никога не обръща внимание на странични фактори и обстоятелства. Той действително се влюбваше в нея!
Рязко се надигна, отиде на пръсти в банята и свали дрехите си. В продължение на пет минути стоя под горещия душ, после разтърка тялото си със сапунисана гъба и затвори крана на топлата вода. Ледените иглички накараха кожата му да настръхне. Вдигна лице към струята, сякаш искаше да измие не само тялото, но и съзнанието си.
Уви хавлия около кръста си и се върна в стаята. Челесте беше станала и ровеше нещо в куфара си.
— Господи, спала съм като убита! — промърмори тя.
Той мълчаливо пристъпи край нея. В този момент се страхуваше да каже дори дума, единственото му желание беше да се скрие някъде далеч.
Взела бельото си в ръце, тя изчезна по посока на банята. Лишена от присъствието й, стаята изведнъж посърна и се сви, превърна се в това, което на практика беше — една обикновена хотелска стая. Никълъс пристъпи към вратата на банята и решително я отвори.
Челесте лежеше във ваната, обвита с облак бяла, пухкава пяна. Той се насочи към малкото дървено столче до нея, отвори прозореца и седна.
На лицето й имаше маска от лечебна кал и минерали — една от екстравагантните услуги, които предлагаше този хотел. Очите й бяха затворени, тялото — отпуснато.
— Дошъл си да ме съблазняваш ли? — попита тя.
— Не — отвърна Никълъс и лъжата опари небцето му.