— Бих казала, че аз по природа съм жадна за знания — продължи възрастната жена, очите й странно потъмняха: — Интересът ми към древните легенди несъмнено се дължи и на влиянието на покойния ми съпруг — бащата на Маргарет… Той беше венецианец, в жилите му е текла кръвта на цикладите, в тези на Маргарет — също… — отново сви рамене, съумявайки да придаде особено значение на този иначе напълно банален жест. — Много древни култури претендират да са основатели на Венеция, сред тях е дори последната научна школа на Троя, разпаднала се по време на битката между братята Менелай и Агамемнон…
Кроукър слушаше с подчертан интерес, но не изпускаше Маргарет от погледа си. Направи му впечатление, че предпочита да държи лицето си в сянка, сякаш искаше да се скрие от думите на Рената. Имаше чувството, че двете жени са водили продължителна психологическа битка, с променливо надмощие… Това ли беше причина за нежеланието на Маргарет да се завърне тук?
— Едва ли сте чували за племето Нунги, населяващо високите плата по границата между Северен Виетнам и Китай. Именно то използва символиката на Нго-мей-юхт, достигнала Бог знае как до тях. Тези хора не са нито главорези, нито човекоядци. Те просто вярват, че същността на това, което наричаме „душа“, се крие в скелета на човека или животното; че запазят ли този скелет цял, те ще успеят да възкресят мъдростта на душата, помагайки си със съответните молитви и ритуали.
Рената притежаваше дарбата да говори по начин, който придаваше достоверност дори и на най-фантастичните приказки. Това не означаваше обаче, че би говорила по този начин на всеки, Кроукър беше дълбоко убеден в това.
— Жреците на нунгите са вярвали, че Нго-мей-юхт е единственият път към нирвана. Според някои изследователи обаче те са прибягвали до този ритуал, за да заздравят своите привилегии… — Рената изви глава, Кроукър остана с чувството, че очите й пронизват стените и гледат в друг свят, в друго време…
— Като човека, убил Доминик и Джини, нали?
Рената мълчаливо кимна.
— Ще ви бъда много задължен, ако ме осведомите и за някои подробности — продължи той. — Например какво означава перото от бялата сврака?
— Значи все пак сте извършили някои проучвания — размърда се с непонятно притеснение тя. Жребецът зад преградата тропна с крак и изцвили, сякаш примитивният му ум беше доловил неясна заплаха. — Да ви кажа какво означава перото, така ли? — въздъхна, очите й се проясниха: — Е, след като съм почнала, трябва и да свърша, нали? — извърна глава към Кроукър, погледът й го опари.
Какво ли си мисли Маргарет, запита се той и погледна към лицето й, потънало в лепкавата паяжина на сенките. Тя трябва да е знаела всичко, защо иначе ще ме води тук? Разбрала е всичко в момента, в който е видяла перото и седемте прорезни рани. „Може би това е неизбежно, като идването на една секунда след предишната…“ Нали нещо подобно беше прошепнала, преди да влязат в този дом?
— Бялата сврака се радва на особени привилегии в ритуала Нго-мей-юхт — започна Рената. — Вероятно знаете, че всички световни култури отделят особено внимание на способността да се лети, полетът неизбежно се свързва със свръхестествените способности… Птицата е символ не само на полета, но и на превръщането на човека в Бог…
Кроукър се замисли. Благодарение на приключенията си с Никълъс, той беше склонен да приема и най-фантастичните неща. Вече знаеше, че дори и зад най-баналната действителност може да се крие странен и непознат за никого свят. Подобно на опитен мореплавател усещаше подводните течения, които бавно, но сигурно свързваха думите на тази жена е тревожната аура, излъчваща се от местопрестъплението. Приличаха на мигрена — неясна, необяснима, но с тежко и неподлежащо на съмнение присъствие.
— А как се връзва това превъплъщение с нещастната Джини Морис? — попита на глас той.
— Не се връзва — поклати глава Рената. — То е… как да кажа… нещо като подпис.
— Подпис ли?
— Да. Бялата сврака е свързана с жреца, а не с обекта на жертвоприношението.
Кроукър направи крачка напред, сърцето развълнувано блъскаше в гърдите му.
— Искате да кажете, че по перото можете да откриете самоличността на убиеца?
— Точно, така — кимна Рената. — Всички жреци на нунгите имат собствен символ, избран сред представителите на животинския свят… Не допускам, че някой новопокръстен е решил да избере бялата сврака точно сега… — прехапа горната си устна със ситни бели зъбчета и започна да му обръща гръб.