— Ако знаете кой е убиецът на сина ви, трябва да ми кажете! — настоя Кроукър.
— Рената прокара пръсти по челото си, сякаш искаше да отметне невидими кичурчета коса.
— Бялата сврака е символ на изключителна власт сред нунгите — промълви тя. — Чрез нея Бог разговаря с жреците, тя е свещена… А онзи, който използва нейните пера…
Думите й увиснаха във въздуха, тежки, лепкави, заплашителни… Кроукър се готвеше да каже нещо, но погледна Маргарет и стисна устни. Тя беше затворила очи, сякаш искаше да ги предпази от заслепяваща светлина.
Рената изпусна въздуха от гърдите си и продължи, вече напълно под контрол:
— Както казах, бялата сврака е символ на огромна власт. Но тази власт е опасна, почти неминуемо води до катастрофа онзи, който посмее да се възползва еднолично от нея — ноздрите й потръпнаха, сякаш доловили непозната миризма: — Според преданията на нунгите всеки, който иска да чуе гласа на Бога посредством нея, се превръща в…
— Луд — довърши изречението й Кроукър.
На лицето й отново се появи странната сърповидна полуусмивка.
— Дори в нещо по-лошо — рече, обърна се към жребеца и погали с пръст кадифените му ноздри.
— Какво може да бъде по-лошо от лудостта? — удиви се Кроукър.
— Изслушайте ме и ще откриете логиката — отвърна тя, вниманието й продължаваше да е насочено изцяло към коня. Сякаш докосването до меките ноздри й помагаше да се измъкне от мрачните предчувствия, връщаше спокойствието в душата й. — Онези, които искат да се превърнат в богове, постепенно губят своите човешки качества, губят всички чувства, които ги свързват със света на обикновените хора… Бавно и незабелязано затъват в света на сенките, оттам все още могат да влияят върху съдбата на живите хора, но самите те остават безчувствени… Превръщат се в живи мъртъвци… — очите й се спряха върху лицето му: — Тук опираме до мистичните имена, с които хората назовават подобни същества: вампири, зомбита, призраци…
Очите на Рената блестяха като скъпоценни камъни, Кроукър имаше чувството, че отвъд тях се очертават контурите на един непозната опасен свят…
— Човекът, извършил тези убийства, няма нищо общо с обикновените хора — приключи тя, поколеба се за миг, после добави: — Затова не може да бъде открит е обикновени средства…
— Аз искам не само да го открия, аз искам да го спра! — тръсна глава Кроукър.
— Страхувам се, че това е невъзможно.
— Не съм съгласен!
— Вие не сте го виждали — иронично се усмихна Рената. — Ние с вас и Маргарет поддържаме живота си благодарение на животинската плът и семената, които посаждаме в земята. Но този човек е съвсем различен от нас, в това можете да бъдете сигурен. Той черпи сили отдалеч по-ефимерни източници…
— Но е смъртен, нали?
Рената не отговори веднага, очите й отново изгубиха цвят.
— Ако вкарате куршум в мозъка му или пронижете сърцето му с нож, той ще умре… В този смисъл наистина е смъртен. Но той е месулет, а това означава, че ако не успеете да го убиете веднага, с вас е свършено…
— Искате да кажете, че и ранен може да действа по-добре от мен…
— Искам да ви кажа само едно — никога не забравяйте това, което ви разказах за бялата сврака и нейната тайнствена сила… — очите на Рената се сведоха към снимката със Стълбицата на душата, после отново се заковаха върху лицето на Кроукър: — Не ми изглеждате настроен скептично…
— Така е — кимна Кроукър, спомни си за Никълъс и добави: — Имам един приятел, който притежава подобен контрол над тялото си…
Рената беше престанала да гали коня и го наблюдаваше с неприкрит интерес.
— Как се казва този човек? — остро попита той.
— Използва много имена — поклати глава тя. — Чакайте да видим… В родината си е бил известен с две — Доналд Трък и Робърт Ашуко…
РОБЪРТ! Кроукър стрелна с поглед Маргарет, но главата й беше отпусната на гърдите, а лицето й — скрито под кичури коса.
— Майка му е била виетнамка и го е кръстила До Дук — леко потръпна Рената. — Напуснал Сайгон, след като убил работодателя си — някакъв френски трафикант на оръжие, който малко или много помогнал да го отгледат… Тогава приел японското фамилно име Фуджиру, един Бог знае как всъщност се казва… Баща му е неизвестен, До Дук решил, че е японец, и толкоз…
Кроукър се замисли, информацията беше обилна и зашеметяваща.
— Мога ли да ви запитам откъде знаете толкова много неща за този човек? — вдигна глава той.
— Във Виетнам е бил близък с Майкъл Леонфорте — отвърна Рената. — Двамата са се занимавали с много лош бизнес там, в компанията име имало и трети — някакъв тип на име Рок… — вдигна ръка, за да изпревари следващия му въпрос: — Моля, не ме питайте откъде получавам информацията си за фамилията Леонфорте.