— Но вие сама казахте, че знаете кой съм — възрази Кроукър. — Уверихте се, че Маргарет достатъчно ми вярва, иначе идва ли би ме довела тук…
— Съвършено вярно, мистър Кроукър — кимна Рената. — Но докладвате на Уилям Джъстин Лилехамър, нали?
— И какво от това?
Рената изтръска космите на коня от ръцете си и хладно го погледна:
— Питам се доколко мога да ви се доверя…
— Искате да кажете, че Лилехамър действа по свой собствен план, за който аз нямам представа, така ли?
— Защо трябва да ви го казвам? Вие очевидно вече сам сте го разбрал…
— Имам известни подозрения и това е всичко — отвърна Кроукър и сви рамене: — Каквито и да са плановете на Лилехамър, аз вече съм затънал твърде дълбоко, за да се върна назад… Освен това трябва да се грижа и за Маргарет.
— Маргарет е омъжена жена — хладно го изгледа Рената.
— Пропуснахте да добавите „щастливо“ омъжена…
— Наистина ли? — небрежно попита тя, без окото да й мигне.
Кроукър усещаше магнитното поле на някаква тайна борба между двете, но не можеше да схване нито мащабите, нито съдържанието й. Каква роля играе по-възрастната жена, ако се изключи — естествено, баналната роля на загрижена майка? Интуитивно усещаше, че трябва да действа изключително умно, иначе този безкрайно интересен разговор бързо щеше да приключи.
— Тя има нужда от Тони Д. — добави той. — И в името на общите интереси аз нямам намерение да я откъсвам от него.
Сега Рената вече примигна и той отчете точка в своя полза. Важна точка.
— Защо не излезем на въздух? — подхвърли тя. Бледият сърп на месечината светеше ярко, нощта беше ясна, хапливият ветрец не достигаше до навеса. Стояха близо един до друг, лунните лъчи пред тях приличаха на сребърна завеса.
— Съдбата на Маргарет е решена, смъртта на сина ми я подпечата завинаги — промълви Рената. — До Дук положително го е убил по заповед на Чезаре Леонфорте, но изборът не е бил случаен… Чезаре е искал нещо повече от смъртта на Дом. Искал е това, което е криел в главата си…
Маргарет бавно се обърна, по лицето й блестяха сълзи. Сърцето на Кроукър се сви от състрадание.
— Искате да кажете, че е бил изтезаван?
— В това няма никакво съмнение — кимна Рената, очите й бяха заковани върху Маргарет. — Въпросът е дали синът ми е издържал…
— Вие познавате До Дук далеч по-добре от нас — въздъхна Кроукър. — И вероятно можете да…
Прекъсна го Маргарет.
— Можете да бъдете сигурни, че Робърт е измъкнал всичко, което му е било нужно! — някак сковано изрече тя.
Лицето на Рената пребледня, Кроукър забеляза, че запази равновесие с цената на доста усилия.
— Ти си била с него! — почти безгласно прошепна тя.
— Да.
С това се приключи. Нито Маргарет предложи повече обяснения, нито Рената й ги поиска. Странно, помисли си Кроукър. Изтекоха няколко безкрайно дълги секунди. Тишината се нарушаваше единствено от пръхтенето на конете зад дървената стена.
— В такъв случай трябва да се примирим с най-лошото — въздъхна най-сетне Рената. — Мистър Кроукър, вие трябва да отлетите за Токио по най-бързия начин!
— Защо? — попита той, очите му се местеха от затвореното лице на едната жена към тайнствената усмивка на другата. — Информаторът на Доминик ли живее там?
Рената бавно кимна с глава, а той отново си помисли за Никълъс. Постоянно го правеше, особено след ритуалното убийство на Доминик Голдони. Е, добре. Никълъс е в Токио, положително ще му окаже помощ. Сърцето му потръпна от радост, че ще се види с приятеля си.
— Трябва да докладвам на Лилехамър — рече на глас той.
— Не ви съветвам! — отсече Рената. — Той едва ли ще прояви вашата разсъдливост и самообладание!
— Сигурно, но на мен ще ми трябват средства, връзки и паспорт. Без подкрепата на Лилехамър ще бъда напълно загубен в непозната и чужда страна като Япония.
— Аз мога да ви доставя всичко необходимо — отвърна Рената, изведнъж останала почти без дъх. От това Кроукър разбра колко важна за нея е промяната в официалния му статут. — Освен това ще ви пазя от него…
— От кого, от До Дук ли? Мисля, че и сам мога да се пазя от него, особено след това, което ми разказахте…
— Имах предвид Уил Лилехамър — поклати глава Рената, после измъкна изпод шлифера си днешен брой на „Вашингтон поуст“ и му го подаде.
Гласеше тлъстото заглавие на първа страница, под него имаше снимка на Харли Гоунт, генерален директор на Никълъс за Съединените щати. Според неназован правителствен източник, гласеше текстът на материала, който Кроукър четеше с нарастващо чувство на ужас, Никълъс Линеър и неговата компания „Сато-Томкин“ са обект на разследване от комисията на сенатора Бейн, а генералният директор на американския й филиал Харли Гоунт вече приел да бъде разпитан. Бруталното му убийство може би повдига капака на една голяма афера, още повече, че президентът на компанията Линеър, с постоянно местожителство в Токио, е отказал да приеме призовката. Внушението беше ясно — забъркан в незаконни сделки с лицемерните японци, Линеър е наредил да бъде затворена устата на един от най-близките му сътрудници…