Това беше непоносимо.
Отметна главата си назад, от устата му се откъсна дрезгав вик, изпълнен с животинска мъка и дълбоко отчаяние. Стоманените слуги продължаваха да се раждат оттатък решетката в последователност, която влудяваше.
Сграбчи раменете на Никълъс и се опита да го върне в съзнание. Разтърсването не помогна и той заби зъби дълбоко в рамото му. Никълъс се раздвижи, очите му се отвориха, сапфирената светлина в тях потрепна и сякаш се сви.
— Събуди се! — изръмжа До Дук. — Време е да умреш!
— Ах, това копеле Мънч!
Лилехамър ядосано въздъхна:
— Запазете гнева си за някой, който може да го изпита.
Лилехамър с усилие потисна тръпката, която се канеше да разтърси тялото му. Климатичната инсталация работеше на максимален режим, в помещението цареше арктически мраз. По време на тези разговори устните му неизбежно посиняваха, а в душата му се промъкваше копнеж за влагата и жегата на Югоизточна Азия.
Червената кралица се облегна в стола на колелца, придърпа кръглите копчета на ръкавелите на няколко сантиметра от ръкавите на кашмирения си блейзър.
— Отдавна не съм натискал спусъка на истинско бойно оръжие — промърмори. — Я кажете, хубаво ли беше?
По дяволите, в тоя студ дори дъхът им се вижда, въздъхна в себе си Лилехамър. Образите им се отразяваха в многобройни никелирани повърхности, сякаш се намираха в морга.
— Божествено! — промърмори на глас той.
— Обзаложих се със себе си, че точно това ще отговорите — усмихна се Червената кралица.
Бюро, столове, работна лампа — всичко от неръждаема стомана. Шкафовете за книги и кантонерките също. Плюс бели стени — толкова ослепителни, че зъбите на Лилехамър изтръпваха. А може би изтръпваха от това, което ставаше вътре в него. Вече от доста време спеше най-много по, час, огромното напрежение от провеждането на операция, която началството не само не одобряваше, но и категорично забраняваше, изсмукваше всичките му психически сили.
— Ако бяхте изчакали…
— Какво? — приведе се напред Лилехамър.
Червената кралица го погледна право в очите.
— Ако бяхте изчакали, бихте могли да премахнете и двамата.
— Ако бях изчакал, щях да изпусна Мънч. Нещо го правеше плашлив. Тридесет секунди повече и щеше да изчезне. Знаете какви са хората като него — потъне ли веднъж, с нищо не можеш да го изчегърташ. По този начин бях сигурен, че ще бъде неутрализиран…
— Не обичам неизпипаните работи — промърмори онзи. — А тази е точно такава. Какво, по дяволите, са правили снощи двама от вашите хора в жилището на Рената Лоти?
— Колко души бяхте пуснали след тях?
— Само един, при това назначен от вас — изсмя се Червената кралица. — Знаете ли, не искам да кажа, че сте изгубили доверието ми, но… Просто не разбирам как същество като До Дук може да ви влезе толкова дълбоко под кожата!
— Ако мислите, че съм изгубил професионалната си непредубеденост…
— Не, все още не мисля такова нещо — остро отвърна Червената кралица. — Вие запазихте здрав разум през цялото време на виетнамската си одисея. Но това се отнася за времето преди клетката в „зоологическата градина“, нали? — очите му хладно проблеснаха — Имате нужда и наистина трябва да приключите с този До Дук, Уил… Но съветът ми е да не прибързвате, особено сега, когато сте толкова близо до него… Никак не ми се ще да слизам в моргата и да ви идентифицирам в един от онези найлонови чували…
— Да, сър.
— Искам да разберете какво са правили вашите хора при Рената Лоти.
— Тук трябва да се действа предпазливо, защото Лоти има влиятелни приятели на Капитолийския хълм…
— Това е вярно, но сред тях не фигурира Рене Бейн и ще й се наложи временно да скрие рогата си. Въпреки това бих казал, че тази дама притежава изключителни способности, когато става въпрос за сделки със старите сенатори… Достигала е компромиси по много законопроекти в задънена улица, при това по начин, който е бил приемлив за абсолютно всички — ръката на Червената кралица се плъзна по блестящата метална повърхност на бюрото: — Знаете какво трябва да се прави. Малко дипломация, малко ласкателства… Но внимавайте — тя е дяволски умна!
Лилехамър кимна с глава.
— Сенаторът Бейн е бесен — промърмори той. — След смъртта на Гоунт — неговия основен свидетел, а сега и на Мънч, нещата могат да тръгнат в опасна насока… Особено ако реши да направи някое от патентованите си публични изявления! Това ще значи да пуснем бика направо върху новия килим! Може би ще трябва да…