— Рене го оставете на мен — хладно го прекъсна Червената кралица. — Аз съм го захранвал с всички компрометиращи материали, които са му били нужни до този момент, аз го издигнах, аз купих необходимите гласове на електората, аз му създадох съответния авторитет и накарах старите момчета в Сената да го приемат като свой, преди да се нахвърли отгоре им като бясно куче… Сега те не знаят дали трябва да му се умилкват, като го видят, или да бягат в тоалетната… — тръсна глава и добави: — Рене Бейн е мое творение, затова го оставете на мен… Дълговете трябва да се плащат, Уил…
— Но все пак има опасност да го изтървем от контрол. Не е ли по-добре да го побутна към някой прозорец?
Червената кралица му хвърли хладен поглед.
— Понякога имам чувството, че изпитвате истинско щастие само когато сте в зоната на бойните действия, Уил… — почука с пръст носа си и добави: — Не се безпокойте. Рене Бейн не се нуждае от крайни мерки, едва ли ще се наложи да му покажем вашето сребърно чукче… Аз го изградих от три основни компонента: страх, предразсъдъци и невежество. С тяхна помощ стигна до върховете на властта, с тяхна помощ и ще падне от там. Това мога да ви го обещая. Но то ще стане, когато престане да ни бъде полезен… — на лицето му се появи решителна гримаса: — Няма да жертваме нито една пионка, преди да му дойде времето!
Лилехамър си тръгна, изпратен от хладния смях на домакина си.
В преддверието на херметично запечатаното и недостъпно за електронни подслушвателни средства помещение го чакаше Веспър. Естествено нагиздена в едно от новозакупените си модни костюмчета. Сегашното беше произведено от Армани, виненочервено с тебеширени ивици, от изключително фина вълна. Тази жена положително притежава най-богатия гардероб сред жените, които работят на заплата във Вашингтон, помисли си Лилехамър. Но какво друго да прави? През нея минаваха всички маршрути на агентите на „Огледалото“, включително личното им въоръжение, дневните пари и фалшивите документи. Във всяка минута на денонощието тя знаеше къде се намира даден агент и какви връзки трябва да осъществи, но въпреки това Лилехамър беше готов да заложи годишната си заплата, че тази жена няма и най-малка представа за общата насока на операциите. А и как би могла? Червената кралица беше такъв маниак на тема сигурност, че вероятно не казваше и на задника си кога точно ще посети тоалетната!
Известно време остана неподвижен, наслаждавайки се на дългите и стройни крака на Веспър. Седнала зад своя компютърен терминал, младата жена обработваше премиите и персоналните добавки, които той трябваше да получи от бюрократичната блъсканица, грееща със зеленикава светлина от екрана на монитора. Веднъж му беше казала, че странното собствено име дължи на баща си, който бил фанатичен почитател на Йън Флеминг. Веспър се казвала първата голяма любов на Джеймс Бонд…
Дългите й пръсти с безупречен маникюр тичаха по клавиатурата, теменужените й очи хладно го оглеждаха. Кичур коса с цвят на узряло жито падайте край едната й скула. След стерилната белота на олтара, в който Червената кралица обичаше да прекарва времето си, нейната канцелария с тапети в пастелни тонове изглеждаше истинско райско кътче. Но най-голямото й предимство беше човешката температура на въздуха.
Показалецът на Веспър натисна клавиша „ентър“, на лицето й се появи недоволна гримаса.
— По дяволите! Не мога да изтегля парите от счетоводството, проклетият им компютър отново е блокирал! Ако имахме на разположение системата „Кошер“, отдавна вече да съм забравила за вашите премии!
Под „премии“ в тази служба разбираха хонорарите за „мократа работа“, тоест за ликвидирането на поредния противник, или противници, на „Огледалото“. Червената кралица много държеше на моралните категории, в неговите очи тази, стриктно погледнато, наемническа практика беше съвсем нормална система за поощрение на персонала. До нея се прибягва от години, при това в голяма част от законния бизнес. Защо не и в този? Предимствата й бяха очевидни — всеки агент на „Огледалото“ се поддържаше във форма, допълнителните стимули му действаха като допинг.
— Няма проблеми, ще почакам — промърмори Лилехамър.
— Между другото, той отново влиза в цикъл… — подхвърли младата жена.
Лилехамър наостри уши, мисловните му процеси автоматично превключиха.
— Тая сутрин параноята в офиса беше просто непоносима. Особено след телефонен разговор с лице на име Лоти…