Останал сам, Нанги се огледа. Това очевидно беше кабинет на ерудиран и изключително подреден човек.
— От картичката ти разбирам, че си сменил професията — обади се мек и приятен женски глас зад гърба му.
Той стреснато се обърна:
— Моля?
— При това не към добро…
Той се наведе напред, челото му се сбърчи. Познаваше този глас, макар да беше сигурен, че не го е чувал от години.
— Е, какво чакаш? — продължи гласът. — Чаят е готов…
Нанги закуцука към тапицираните столове с високи облегалки. Видя жената, едва когато заобиколи единия от — тях. Беше дребна, с благородна осанка и болезнено бяла кожа. Очите й бяха черни и полегати, изпълнени с ослепителен блясък. Можеше да каже, че е надхвърлила седемдесетте, само защото наистина я познаваше.
— Кисоко! — смаяно прошепна той. — Ти си последният човек на света, когото съм очаквал да заваря тук!
— Отдавна съм разбрала, че светът около нас често прилича на онзи, който е описан в „Алиса в страната на чудесата“ — отвърна жената, коприненият, обсипан с бродерии ръкав на кимоното й тихо прошумоля. Горната част на дрехата беше покрита с изящно избродирани вишневи цветчета в розов, бял и коралов цвят, самата материя беше тъмносиня коприна.
Беше успяла да задържи цялата привлекателност, която притежаваше преди десет години, Нанги неволно усети как го обзема онова странно желание за близост, което беше изпитал при първата им среща. Тогава мечтаеше да я познава млада, да може да се наслади с пълна сила на сочните, леко извити в неизказано обещание устни, на сияйните очи, на икономичните, натежали от грациозност движения на малкото стегнато тяло… Най-силно обаче го беше привличало привидното безгрижие, изписано върху това забележително лице. Безгрижие, зад което се криеше благословията… Отпуснат в леглото си в ранните утринни часове, той често си я представяше като католическа послушница… Една фантазия, скрита под дълбоката секретност на годините, и вероятно именно затова още по-приятна…
— Кисоко — промълви той, леко замаян от потока на спомените. — Научих, че Микио Оками е изчезнал. Знаеш ли нещо за тази загадка?
Черните очи, блестящи като скъпоценни камъни, бавно се спряха на лицето му.
— Нямам никакви новини за брат си — спокойно отвърна тя. — Ако искаш, седни, чаят ще бъде готов след секунда…
Той се отпусна на стола вляво и загледа като омагьосан деликатните движения на ръцете и. Тя проговори едва когато изпиха по една пълна чаша е ароматичен зелен чай.
— Не зная дали брат ми е жив или мъртъв, зная само едно — враговете му започнаха да действат. Не мога да предскажа какво ще стане оттук нататък…
Остави чашката, притисна с показалец фалшивата визитна картичка и я плъзна към него.
— Появяваш се под чуждо име, очевидно имаш своите причини за това… Какво трябва да си помисля аз, Нанги-сан?
— Не знаех чий е този дом, Кисоко — въздъхна той. — Нямах друг избор. Името ми е прекалено популярно, за да получа информацията, която мие необходима…
Кисоко мълчаливо го гледаше. Тишината се нарушаваше единствено от тиктакането на стенния часовник и едва доловимото пропукване на гредите над главите им. Отвън не долиташе никакъв шум, сякаш светът беше престанал да съществува.
— Каква информация искаше да получиш под името Сейзо Абе?
От момента, в който разпозна сестрата на Микио Оками, Нанги не преставаше да се пита какво е търсила тук Сейко. Може би подозренията му към нея са били погрешни, може би връзката и със съмнителния виетнамец съвпада случайно с предателството на Винсънт Тин и последвалото убийство… Във всеки случай не можеше да допусне, че Кисоко играе двойна игра. Не, това не можеше дори да помисли…
— Дойдох да проверя една моя служителка, Сейко Иго — промълви най-сетне той. — Срамувам се да призная, че снощи я проследих до тук. Тя е разтревожена, по всяка вероятност си има неприятности… Искам да й помогна, ако мога…
— Без тя да знае, така ли?
— Страхувам се, че няма да реагира правилно…
— Ясно — кимна с глава Кисоко и почука с пръст визитната картичка на Сейзо Абе. Нанги ясно виждаше, че се двоуми.
— Кисоко, искам да те уверя, че загрижеността ми за Сейко е съвсем искрена…
Кисоко кимна с глава.
— Тя е една от ключовите фигури в компанията, обмислям възможността да я изпратя в Сайгон за генерален представител. Сама разбираш, че трябва да бъда абсолютно сигурен в нея.