Наближиха бариера, поставена на стотина метра преди палатките, и Дей намали скоростта. Под нещо като плажен навес стоеше мъж със син гащеризон. На джоба на гърдите МУ с бели букви пишеше ФБР. Пустинните ветрове заплашваха да откъснат навеса от колчетата и разрошваха косата на агента.
Дей отвори прозореца. Не си направи труда да съобщи името си или да даде служебната си карта. Само каза името На Рейчъл и я представи като „гостуващ агент“, каквото и да Означаваше това.
— Има ли разрешение от агент Алпърт? — попита мъжът. Гласът му звучеше сухо и равно като пустинната низина зад [???]
— Да.
— Добре, тогава ми трябват само данните й.
Рейчъл му подаде служебната си карта. Агентът записа серийния й номер и й я върна.
— От Куонтико ли сте?
— Не, от Южна Дакота.
Той я стрелна с поглед, който показваше, че я смята за абсолютна неудачница.
— Приятно прекарване — рече мъжът и се обърна, за да се върне под навеса.
Дей потегли напред, вдигна прозореца и забули агента в облак прах.
— Той е от вегаското оперативно бюро. Положението не им харесва особено, нали свирят втора цигулка.
— Нищо ново.
— Точно така.
— Алпърт ли ръководи операцията?
— Да.
— Как се представя?
— Ами, спомняш ли си своята теория за това, че агентите са или адаптивни, или преживяващи?
— Естествено.
— Той е адаптивен.
Рейчъл кимна.
Стигнаха до малка картонена табела, залепена за клон на юка. Стрелката под надписа „ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА“ сочеше надясно. Дей зави и паркира последна в редица от четири също толкова мръсни форда „Краун Виктория“.
— Ами ти? — прошепна Рейчъл. — Ти каква си?
Дей не отговори на въпроса.
— Готова ли си? — попита тя.
— Напълно. От четири години чакам нова възможност ДО се изправя срещу него. Оттук започва всичко.
Рейчъл отвори вратата и излезе под яркото пустинно слънце. Чувстваше се като у дома си.
Глава 10
Бакъс ги последва надолу по рампата. Движеше се на безопасно разстояние след тях. Мина по надлеза над магистралата и включи мигача, за да завие в обратната посока. Ако го наблюдаваха в огледалото, просто щяха да го вземат за шофьор, който се връща във Вегас.
Преди отново да излезе на магистралата, видя автомобила на ФБР да потегля по черния път към обекта. Неговия обект. Зад колата се вдигаше бял облак прах. В далечината се очертаваха белите палатки. Изпита непреодолимо усещане за успех. Местопрестъплението бе град, построен от него. Град от кости. Агентите бяха като мравки между парчета стъкло. Те живееха и работеха в свят, сътворен от него, и неволно изпълняваха неговите желания.
Щеше му се да може да погледне това стъкло отблизо, да види ужаса, който е отпечатал върху лицата им, ала знаеше, че рискът е прекалено голям.
Освен това си имаше друга работа. Настъпи газта и потегли обратно към града на греха. Трябваше да се увери, че всичко е готово.
Докато шофираше, го обзе меланхолия. Това сигурно се дължеше на разочарованието, че е оставил Рейчъл в пустинята. Дълбоко си пое дъх и се опита да прогони меланхолията. Знаеше, че скоро пак ще е близо до Рейчъл.
След малко се усмихна на спомена за табелата с името му, която бе държала посрещачката на Рейчъл. Вътрешна шега между агенти. Бакъс познаваше онази жена. Агент Шери Дей. Рейчъл я беше обучавала, също както той бе обучавал Рейчъл. Това означаваше, че новото поколение е усвоило някои негови открития. Това му харесваше. Зачуди се как би реагирала Шери Дей, ако той се беше приближил до нея и глупавата й табела с думите: „Благодаря, че ме посрещате“.
Погледна към голата пустинна равнина. Беше красива особено заради онова, което бе заровил в пясъка и скалите.
Замисли се за това и скоро напрежението в гърдите му отслабна. Отново се почувства прекрасно. Провери в огледалото дали го следят. Нямаше нищо подозрително. Критично огледа лицето си, за пореден път се възхити на майсторството на хирурга и се усмихна.
Глава 11
Когато се приближиха към палатките, Рейчъл Уолинг усети миризмата. Типичната миризма на разлагаща се плът, която вятърът разнасяше из лагера. Задиша през уста, преследвана от неприятната мисъл, че миризмата се усеща, когато частички материя се докоснат до сетивните рецептори в носа. Това означаваше, че ако си усетила миризма на разлагаща се плът, просто дишаш разлагаща се плът. А сега тя направо я гълташе.
По пътя за обекта имаше три малки квадратни палатки. Не бяха туристически, а полеви командни палатки със страни по два и половина метра. Зад тях се издигаше голяма правоъгълна палатка. Рейчъл забеляза, че капаците на отдушниците им са отворени. Знаеше, че във всяка от тях разкопават труп. Отдушниците бяха отворени, за да изпускат поне част от горещината и зловонието.