— Защо е необичайно? — попита Алпърт.
— Защото най-често наблюдаваме еволюция на убийствата. Поради липса на по-точно описание, казваме, че убийствата стават все по-съвършени. Неизвестният извършител с всяка следваща жертва придобива все по-голямо умение. Това обикновено проличава от данните, с които разполагаме.
Рейчъл забеляза, че Кокс използва термина „неизвестен извършител“. Това най-вероятно означаваше, че е сред неинформираните и не знае, че ФБР много добре познава извършителя.
— Добре, значи методиката е била установена още отначало — обобщи Алпърт. — Нещо друго, Грета?
— Само това, че сигурно вдругиден ще приключим разкопките. Освен ако не се натъкнем на нещо ново с газовия анализ.
— Продължаваме ли газовите анализи?
— Да, когато имаме време. Но вече сме на осемнайсет метра от първия гроб и няма нищо. Освен това снощи за пореден път прелетяхме над района. Не засякохме нищо с термоскенера. Засега сме почти сигурни, че сме открили всички.
— И слава Богу. Харви? Какво имаш да ни съобщиш? Ричардс се прокашля и се наведе напред, така че гласът му да стига до електронните усилватели, където и да бяха те.
— Както каза Грета, и осемте изкопани вече са в моргата в „Нелис“. Засега успяваме да запазим следствието в тайна. Според мен хората тук си мислят, че вадим извънземни от катастрофирала в пустинята летяща чиния. Така се зараждат градските легенди, приятели.
Усмихна се само Алпърт. Ричардс продължи:
— Досега сме направили пълна аутопсия на четири трупа и сме приключили с предварителните анализи на другите. Както вече спомена Грета, между отделните жертви не установяваме голяма разлика. Тоя тип е робот. Никакви вариации на тема. Все едно че самите убийства не са важни. Сигурно го възбужда гонитбата. Или пък убийствата са част от по-голям план, за който още не знаем.
Рейчъл втренчено изгледа Алпърт. Беше й противна мисълта, че продължават да държат в неведение хора, които работят толкова отблизо по случая, ала знаеше, че ако се обади, моментално ще я изхвърлят. А не можеше да го допусне.
— Въпрос ли имаш, Рейчъл?
Хвана я неподготвена. Тя се поколеба.
— Защо труповете са в „Нелис“, вместо в Лос Анджелис или тук?
Знаеше отговора и без да пита, но трябваше да каже нещо, за да замаже положението.
— Така е по-лесно да поддържаме секретността. Военните много ги бива да пазят тайна.
С други думи, искаше да каже: „Ами теб?“ Той отново погледна Ричардс.
— Продължавайте, докторе.
Рейчъл усети тънката разлика. Алпърт се обръщаше към Ричардс с „докторе“, а към Грета Кокс — на малко име. Това говореше за личностна особеност. Той или имаше проблем с властимащи и учени жени, или не уважаваше антропологията като наука. По-скоро първото.
— Причината за смъртта е задушаване — каза Ричардс. — В това няма никакво съмнение. Остава ни още много работа с повечето от тях, но засега не сме открили травми. Неизвестният извършител по някакъв начин ги надвива, залепва китките и глезените им с изолирбанд и после им нахлузва чувал на главата. Смятаме за особено важно облепването около шията. Това предполага бавна смърт. С други думи, извършителят не държи чувала с ръце. Той не бърза, нахлузва го на главата, облепва го и после се отдръпва, за да гледа.
— Докторе? — прекъсна го Рейчъл. — Изолирбандът отпред ли е залепен, или отзад?
— Краищата са отзад на врата, което ми подсказва, че чувалът може би е нахлузен изотзад, навярно, докато жертвата е седяла. След това го е облепвал.
— Значи той… хм, извършителят може да се е срамувал или да се е боял да гледа жертвите в лицето, докато ги е убивал.
— Напълно възможно.
— Как напредваме с разпознаването? — попита Алпърт.
Ричардс погледна Съндийн, който взе думата.
— Засега са само петимата от ласвегаското следствие. Предполагаме, че шестият от тяхната група ще е един от последните два изкопани трупа. За другите още не знаем нищо. Не разполагаме с годни за идентифициране пръстови отпечатъци. Пратихме дрехите или поне останките от тях в Куонтико и сигурно Браз ще може да ни каже нещо за това. Междувременно ние…
— Не, няма нищо по този въпрос — обади се от телевизионния екран Доран.
— Добре — продължи Съндийн. — Днес ще въведем данните за зъбите в компютъра. Може пък да извадим късмет. Иначе просто чакаме да се случи нещо.
Той кимна в знак, че е приключил с доклада си. Алпърт пое топката.
— Искам Браз да остане последна, затова нека чуем за анализа на пръстта.
Думата взе Мери Понд.