— Просто се опитвам да си изкарвам прехраната.
— Аз пък просто се опитвам да заловя убиеца. Затова ме разберете, вече нямаме нужда от вашите услуги. Стойте настрани. Вие приключихте работата си по случая. Точка. Съвсем ясна ли съм?
— Мислите ли, че бихте могли да го изложите в писмена форма?
— Знаете ли, мисля, че трябва да се махнете оттук и да се приберете вкъщи, докато още можете. Том, ще върнеш ли на господин Бош разрешителното и ключовете? И го изпрати до колата му.
— С удоволствие — отзова се Зиго: първите му думи, произнесени в караваната.
Пресегнах се към папката, но Дей я грабна от масата.
— Ще я задържим.
— Разбира се. Приятно преследване, агент Дей.
— Благодаря.
Последвах Зиго навън. Обърнах се, кимнах на Рейчъл и тя ми отвърна. Струва ми се, че видях искрица светлина в очите й.
Глава 20
Тримата агенти все още разговаряха за Бош, когато хеликоптерът излетя от пустинята и започна четирийсетминутния полет до Лас Вегас. Носеха слушалки, за да могат да си приказват въпреки рева на роторите. Дей явно продължаваше да е раздразнена от частния детектив. На Рейчъл й беше смешно. Знаеше, че не виждат Бош за последен път. Очите му издаваха невероятно богат опит и онова кимване накрая й подсказваше, че той няма просто да си вдигне чуковете и да се прибере вкъщи.
— Ами теорията за триъгълника? — попита Дей.
Рейчъл зачака Зиго да отговори пръв, ала както обикновено, агентът не каза нищо.
— Според мен Тери се е бил натъкнал на нещо — отвърна тя. — Някой трябва да провери.
— В момента не знам дали разполагаме с хора, за да се занимаваме с такива неща. Ще питам Браз дали има някой свободен. И този Уилям Бинг — това име се появява за пръв път.
— Предполагам, че е лекар. Тери е идвал насам и сигурно е искал да се подсигури, в случай че се случи нещо лошо.
— Рейчъл, когато се върнем, можеш ли да провериш този Бинг? Знам какво каза Алпърт, че си наблюдател и така нататък, но ако в това има нещо, не е зле да го изясним.
— Няма проблем. Мога да го направя от хотелската си стая, ако не искаш той да види, че използвам телефона.
— Не, остани в оперативното бюро. Ако не си му пред очите, ще започне да се чуди какво си намислила.
Дей, която седеше на предната дясна седалка, се обърна и погледна Рейчъл, която бе зад пилота.
— Между другото, какво има между вас двамата?
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш какво искам да кажа. Между вас с Бош. Всички тия погледчета и усмивчици. „Надявам се, че взимате нужните предпазни мерки“. Каква е тази работа, Рейчъл?
— Виж, той беше съвсем сам, нали така? Естествено е да избере една от нас, на която да въздейства. Има го в ръководството по методика и насоки на разпитите. Някой път го прочети.
— Ами ти? И ти ли се опитваше да му въздействаш? И това ли го има в ръководството?
Рейчъл поклати глава, като че ли да прекрати разговора.
— Просто ми допадна стилът му. Държи се така, все едно, продължава да е от полицията, нали разбираш? Не ни се подмазваше и това ми хареса.
— Прекалено отдавна си далеч от цивилизацията, Рейчъл, иначе нямаше да говориш така. На нас не ни харесват хора, [които ни се опъват.
— Може и така да е.
— Значи смяташ, че той ще ни създава проблеми, така ли?
— Определено — обади се Зиго.
— Сигурно — съгласи се Рейчъл.
Дей поклати глава.
— Нямам хора за всичко това. Не мога да си губя времето да наблюдавам този човек.
— Искаш ли аз да го наглеждам? — попита Рейчъл.
— Имаш ли желание?
— Търся си някакво занимание. Така че, да, имам желание.
— Нали знаеш, по-рано получавахме каквото ни трябваше. Вестниците бяха пълни с репортажи за серийните убийства, които разследваше Бюрото. Сега пишат само за терористите и нас не ни поместват даже на последна страница.
Рейчъл забеляза, че Дей нарочно не казва дали й възлага да държи под око Бош. Подходящ начин да отрече, ако нещо се обърка. Реши, че щом се върнат в оперативното бюро, ще хване Дей насаме и ще я накара да провери дали детективът наистина има жилище в Лас Вегас. Щеше да се опита да узнае какво е намислил и да го наблюдава отдалеч.
Погледна през прозореца черната асфалтова лента, която прекосяваше пустинята. Летяха над нея към града. После забеляза черен мерцедес-бенц, който пътуваше в същата посока. Беше мръсен от пустинния прах. Знаеше, че Бош отива във Вегас. И тогава видя рисунката върху покрива на колата. С помощта на парцал или нещо подобно той бе нарисувал весело лице в белия прах. Това я накара също да се усмихне.
Гласът на Дей се разнесе в слушалките.