— Какво има, Рейчъл? На какво се усмихваш?
— На нищо. Просто си мисля за нещо.
— Ще ми се и аз да можех да се усмихвам, след като знам, че един психясал агент чака някъде да ми надене найлонов чувал на главата.
Рейчъл я стрелна с поглед, ядосана от жестоките й подигравателни думи. Дей очевидно забеляза нещо в очите й и каза:
— Извинявай. Просто ми се струва, че е по-добре да започнеш да го приемаш по-сериозно.
Рейчъл продължи да я гледа, докато тя не се извърна.
— Наистина ли смяташ, че не го приемам сериозно?
— Извинявай.
Рейчъл отново сведе очи към шосе 15. Отдавна бяха оставили зад себе си черния мерцедес. Бош бе изостанал някъде далеч.
Известно време наблюдава местността. Всичко беше толкова различно и в същото време съвсем същото. Лунен пейзаж от скали и пясъци. Знаеше, че гъмжи от живот, ала животните се криеха. Хищниците бяха под земята в очакване на нощта.
— Госпожи и господа — прозвуча в ухото й гласът на пилота. — Превключете на трети канал. Търсят ви.
Рейчъл трябваше да свали слушалките си, за да смени честотата. Реши, че са проектирани глупаво. Когато отново си ги сложи, чу гласа на Браз Доран. Говореше скорострелно, както винаги, когато се беше появило нещо голямо.
— … цента сигурност. Определено идва от него.
— Какво? — попита Рейчъл. — Не чух нищо.
— Започни отначало, Браз — помоли Дей.
— Казах, че получихме аналог на следите от зъби. Върху дъвката. С деветдесет и пет процента сигурност един от най-точните аналози, който съм виждала.
— Чии са зъбите? — попита Рейчъл.
— Това ще ти хареса, Рейч. Тед Бънди. Дъвката е била дъвкана от Тед Бънди.
— Невъзможно — отсече Дей. — Първо на първо, Бънди е мъртъв от години, много преди да изчезнат жертвите. И никога не е идвал в Невада и Калифорния, нито е преследвал хора. Има някаква грешка, Браз…
— Направихме втора проверка. И пак излезе името на Бънди.
— Не — възрази Рейчъл. — Вярно е.
Дей се обърна и я погледна. Рейчъл мислеше за Бънди. Абсолютният сериен убиец. Красив, интелигентен и зъл. И бе обичал да хапе. Единственият, от когото я побиваха истински тръпки. Другите предизвикваха в нея само ненавист и отвращение.
— Откъде знаеш, че е вярно, Рейчъл?
— Просто знам. Преди двайсет и пет години Бакъс е участвал в създаването на тази база данни. Браз си спомня. През следващите осем години са били събрани данните. Агенти от отдела са били пратени да разпитат всички серийни убийци и изнасилвачи, които са лежали из затворите в страната. Това е било преди аз да постъпя, но дори по-късно, когато работех в отдела, продължавахме да провеждаме разпити и да попълваме база данните. Бънди беше разпитан няколко пъти, главно от Боб. Точно преди екзекуцията той повика Боб в „Рейфърд“ и аз го придружих. Разпитвахме го цели три дни. Спомням си, че Тед непрекъснато взимаше дъвка от Боб. „Джуси Фрут“. Каквато дъвчеше Боб.
— И после какво, да не я е изплювал в ръката на Боб? — скептично попита Зиго.
— Не, хвърляше я в кошчето за боклук. Разпитвахме го в кабинета на началника на отделението на смъртниците. Там имаше кошче за боклук. Когато свършвахме за деня, извеждаха Бънди от стаята. Имаше много моменти, през които Боб оставаше сам в кабинета. Може просто да е извадил дъвката от кошчето.
— Значи искаш да кажеш, че Боб е изровил от боклука дъвката на Тед Бънди и я е запазил, за да може след всичките тия години да я подхвърли в някакъв гроб?
— Казвам само, че е изнесъл дъвката от затвора, като е знаел, че по нея има следи от зъбите на Бънди. Навремето може да я е смятал просто за сувенир. Но по-късно се е превърнала в нещо друго. Нещо, с което да ни се подиграе.
— И къде я е държал, в хладилника ли?
— Възможно е. Аз бих я държала точно там.
Дей рязко се завъртя на седалката си и попита:
— Какво мислиш, Браз?
— Мисля, че трябваше да се сетя. Мисля, че Рейчъл е права. Мисля, че Боб и Тед са се сприятелили. Той няколко пъти ходи в затвора да разговаря с него. Понякога сам. Имал е много възможности да вземе дъвката.
Рейчъл видя, че Дей кима в знак на съгласие.
Зиго се прокашля.
— Значи това просто е поредният му начин да ни каже, че убиецът е той, и да ни демонстрира интелигентността си. Да ни се подиграе. Първо джипиеса с отпечатъците, сега дъвката.
— Така смятам и аз — присъедини се към него Доран.
Не бе чак толкова елементарно, Рейчъл го знаеше. Неволно поклати глава и седящият до нея Зиго забеляза жеста й.
— Не сте ли съгласна, агент Уолинг?
Тя си помисли, че Зиго сигурно е посещавал школата на Рандал Алпърт по изграждане на отношения с колегите.
— Просто не смятам, че е толкова просто. Гледате го под грешен ъгъл. Не забравяйте, че джипиесът и неговите отпечатъци първи стигнаха до нас, обаче дъвката е била в гроба от по-рано. Преди да има каквато и да било пряка връзка с него.