— Затова ли замина?
— Имах много причини, за да замина.
— А за да се върнеш?
— Една-две. Разказах ти първата част от историята, защото смятам, че трябва да разбереш имението на Барлоу, след като ще работиш по него. А останалото ти разказах… — Той протегна ръка и разтвори двете черни копчета на блейзера й. — Защото смятам известно време да живея във фермата. Сега можеш да решиш дали искаш да те пренеса тук, или предпочиташ аз да дойда в твоето жилище.
— Цялата ми стока е в магазина, така че…
— Не става дума за стоката ти. — Той повдигна брадичката й и без да откъсва очи от нейните, я целуна.
Отначало нежно, сякаш опитваше вкуса на устните й. Сетне ги разтвори, стопли ги. Забеляза как ресниците й запърхаха, усети леката й въздишка, под пръстите си долови ускорения й пулс. Дивният аромат на кожата й беше в изкусителен контраст с вкуса й на прохладна планинска вода.
Рийгън стисна ръце в скута си. Порази я почти непреодолимото желание да го погали. Да зарови пръсти в косата му, да усети мускулите под избелялата риза. Но не го стори. Изумителното удоволствие замъгли съзнанието й за миг, накара я да изпита силен копнеж, но успя да запази пълно самообладание.
Щом мъжът се облегна назад, тя не помръдна, давайки си време да овладее гласа си.
— Ние сме делови партньори, не приятелчета в игрите.
— Имаме съвместен бизнес — съгласи се той.
— Щеше ли да направиш същото, ако бях мъж?
За миг Рейф се втренчи в нея. Сетне избухна в гръмогласен смях и я накара да се почувства неудобно заради нелепия начин, по който бе задала въпроса си.
— Давам категоричен отрицателен отговор. Но предполагам, ако беше мъж, и ти не би ме целунала в отговор.
— Слушай, нека изясним нещо. Вече чух всичко за братята Макейд, включително и как нито една жена не може да устои на чара им.
— Това е проклятието на живота ни.
Рийгън стисна яростно зъби, за да сдържи усмивката си.
— Работата е там, че не проявявам интерес към мимолетна авантюра, любовна връзка или трайни взаимоотношения — което би трябвало да покрива всички възможности.
По дяволите, станеше ли строга беше още по-съблазнителна.
— Приятно ще ми бъде да променя решението ти. Защо не започнем с авантюра, върху която да изградим взаимоотношенията си?
Тя рязко се изправи и навлече палтото си.
— Само в мечтите ти.
— Права си. Нека те заведа на вечеря.
— Заведи ме при колата ми.
— Добре. — Без да се обиди, той облече палтото си, сетне измъкна косата й от яката на нейното. — По това време на годината нощите тук са дълги и студени.
— Чети книга — подхвърли тя от коридора. — Сядай край огъня.
— Ти така ли правиш? — Мъжът поклати глава. — Смятам да внеса малко вълнение в живота ти.
— Харесвам си живота такъв, какъвто е, благодаря. Не ме вдигай… — Нареждането завърши с ругатня, когато Рейф я метна на рамото си. — Макейд — въздъхна тя, докато мъжът я носеше към джипа, — започвам да си мисля, че си толкова лош, колкото твърдят всички.
— Можеш да бъдеш сигурна, че са прави.
Трета глава
Този шум много му допадаше. Грохот на чукове, жужене на триони, бръмчене на бормашини. И кънтри песен, носеща се от радиото, придружена от тропане на ботуши и мъжки гласове.
С две думи звуци от усилен труд, какъвто Рейф бе вършил през целия си живот. Вярно, по-различен от дрънченето на кофите при доенето на кравите или от пърпоренето на трактора в полето. Но той определено го предпочиташе. Избрал го бе в деня, когато напусна Антиетам.
Строителната работа вероятно го бе спасила. Без колебание признаваше, че бе търсил улични боеве, когато преди десет години бе отпрашил далеч от окръг Вашингтон с купения на старо Харли Дейвидсън, но имаше нужда да се храни, следователно се нуждаеше от работа.
Бе надянал колана с инструменти и заедно с потта бе отмил и голяма част от неудовлетворението.
Все още си спомняше как отстъпил назад, да огледа първата къща, в чието строителство бе участвал, изведнъж бе осъзнал, че може да прави нещо смислено. Че може да напълни живота си със съдържание. Затова пестеше, потеше се и се учеше. Първото място, което купи в централна Флорида, беше едва ли не колиба. Прахът от зидарията без хоросан го давеше, мускулите го боляха от въртенето на чука. Но бе реализирал печалба, която използва, за да купи отново. И отново да продаде.
За четири години малката компания „Макейд“, започнала почти от нищо, си бе спечелила репутация на надеждна и качествено работеща фирма.