И все пак той никога не бе престанал да гледа назад. Сега, застанал в приемната на имението на Барлоу, осъзна, че е завършил пълен кръг.
Бе на път да направи нещо в града, от който му бе съдено да избяга. Не бе решил дали ще остане, след като свърши работата. Но поне щеше да остави своя отпечатък.
Клекнал пред камината, Рейф се взря в огнището. Вече бе работил по комина и бе покрит със сажди и мръсотия. Ще й хареса, помисли си със задоволство. Щом сложеха новата облицовка, първото нещо, което ще направи, ще бъде да запали огън. Искаше да наблюдава пламъците и да сгрее ръце над тях.
Искаше да бъде избрана подходяща желязна подпора за дървата в огнището, подходящ параван пред камината. За това можеше напълно да разчита на Рийгън.
Мъжът се усмихна и взе мистрията, за да забърка хоросан в кофата. Имаше чувството, че на тази жена може да се разчита почти за всичко.
Грижливо, прецизно и с удоволствие започна да замазва отново камъните.
— Предполагах, че шефът ще седи зад бюро и ще преглежда сметките.
Рейф се извърна и повдигна вежди. В средата на стаята стоеше Джаред, лъскавите му черни обувки се открояваха върху изпръскания с боя найлон, постлан на пода. Незнайно защо модерните му слънчеви очила изглеждаха съвсем приемливо допълнение към раирания костюм с жилетка.
— Това е за адвокатите и счетоводителите.
Джаред свали очилата и ги пъхна в джоба на сакото си.
— Само помисли какъв би бил светът без тях.
— По-простичък. — Рейф заби мистрията в хоросана и огледа брат си от глава до пети. — На погребение ли си тръгнал?
— Имах работа в града, реших да се отбия и да проверя как вървят нещата. — Той огледа стаята, сетне насочи поглед към коридора, където нещо се сгромоляса и някой изруга. — Е, как върви?
— Стабилно. — Рейф въздъхна, щом Джаред извади тънка пура. — Духай към мен, ако обичаш. Отказах ги преди десет много дълги дни.
— Ще се преобразяваш ли? — Джаред внимателно приближи и клекна пред камината. Лениво всмукваше от пурата, докато двамата с Рейф съсредоточено се взираха в камъка. — Не е много вехта.
Рейф стовари юмрук върху розовия мрамор.
— Изработка на братята Адам.
Джаред кимна й захапа пурата.
— Имаш ли нужда от помощ?
Рейф невъзмутимо сведе поглед.
— Носиш адвокатските си обувки.
— Имам предвид през уикенда.
— Още един гръб винаги е от полза. — Доволен от предложението, Рейф отново грабна мистрията. — Как върви при теб?
— Добре, също като при теб.
— Още ли ходиш на тренировки? — Той преценяващо щипна бицепсите на брат си. — Все си мисля, че салоните са за глезльовците.
Джаред издуха струйка дим.
— Искаш ли да направим един рунд?
— Разбира се, но когато не си облечен толкова официално. — За да се поизмъчи, Рейф вдъхна издухания дим. — Благодаря ти, че изпълни формалностите за покупката на тази къща.
— Още не съм ти изпратил сметката — ухили се Джаред и се изправи. — Помислих, че си полудял, когато се обади да уредя сделката. Сетне го огледах. — Той се извърна, все още усмихнат. — И разбрах, че наистина си луд. Ти практически открадна имението, но си дадох сметка, че ще трябва да платиш двойно повече, за да го направиш обитаемо.
— Тройно — спокойно го поправи Рейф, — за да го направя такова, каквото искам.
— И какво го искаш?
— В оригиналния му вид. — Той прокара мистрията по камъка, заглаждайки хоросана.
— Трудна работа — промърмори Джаред. — Май нямаш проблеми с работниците. Предположих, че може да се появят, като се има предвид репутацията на имението.
— Парите си вършат работата. Тая сутрин обаче загубих един водопроводчик. — Очите му весело проблеснаха. — Проверявали тръбите в една от тоалетните на втория етаж. Младежът твърди, че някой сложил ръка на рамото му. Тича по целия път до шосето. Не вярвам да се върне.
— Някакви други проблеми?
— Не са такива, че да имам нужда от адвокат. Чувал ли си историята за адвоката и гърмящата змия?
— Всичките съм ги чувал — сухо отвърна Джаред. — Събирам ги в папка.
Рейф се засмя и избърса ръце в джинсите си.
— Постигна много, Джар. Мама много би се радвала да те види издокаран така. — Той замълча за момент, чуваше се само стърженето на мистрията в камъка. — Странно се чувствам във фермата. През повечето време сме само двамата с Шейн. Девин прекарва половината нощ на нара в офиса на шерифа. Ти си в онази луксозна малка къща в града. Всяка сутрин чувам онзи идиот да става сутрин още по тъмно и да си подсвирква, сякаш доенето на кравите през януари е най-голямото удоволствие.
— Винаги му е харесвало. Той запази това място живо.