— Извинявай. — Но усмивката му не угасна. — Сигурно е заради избора ти на думи. Незабравим е добре. Харесва ми. Защо не спестим малко време? Схванах за какво става въпрос. Искаш да обмислиш идеята, да направиш следващия ход, когато си готова.
Тя размисли над думите му, сетне бавно кимна.
— Нещо такова.
— Добре. Ето как гледам аз на нещата. — Той включи котлона под тигана и наля олио. — Наистина те желая, Рийгън. Усетих го още като влязох в кафенето на Ед и те зърнах да седиш с малката Каси, изглеждаше толкова спретната и строга.
Рийгън не обърна внимание на присвиването в стомаха.
— Затова ли ми предложи работата в имението на Барлоу?
— Твърде умна си, за да задаваш подобен въпрос. Това е секс. Сексът е нещо лично.
— Добре. — Тя кимна отново. — Добре.
Мъжът взе един голям домат и се взря в него.
— Според мен проблемът е в това, че аз не размишлявам твърде много върху подобни неща. Колкото и да го украсяваш, сексът е животински нагон. Мирис, допир, вкус. — Очите му отново бяха потъмнели, изпълнени с безразсъдство. Той взе ножа и прокара пръст по острието и добави: — Притежание. Но това се отнася само за мен, а за тази работа са нужни двама души. Така че размисляй, щом трябва.
Стъписана, Рийгън се взря в него, докато той най-спокойно избра скилидка чесън.
— Опитвам се да преценя дали очакваш да ти благодаря.
— Не. — Майсторски смачка скилидката с дръжката на ножа. — Просто трябва да ме разбереш, така както аз те разбирам.
— Ти си истински мъж на деветдесетте години, Макейд.
— Не, не съм. И отново ще те накарам да заекваш. Можеш да бъдеш сигурна в това.
Приела предизвикателството, тя отново напълни чашите им.
— Добре, ти бъди сигурен в следното. Когато реша да направя своя ход, ти самият ще започнеш да заекваш.
Рейф изсипа смачкания чесън в мазнината, където той зацвъртя.
— Допада ми стила ти, скъпа. Наистина ми допада.
Четвърта глава
Слънчевите дни и южният ветрец донесоха дългоочакваното затопляне в края на януари. Ледените висулки се топяха по стрехите и проблясваха в цветовете на дъгата. В дворовете и нивите снежните човеци започнаха да губят пищните си закръглени форми. Рийгън прекара една приятна седмица в набелязване на стоките за имението на Барлоу и в търсене на допълнителни вещи за търга.
Когато нямаше работа, преглеждаше отново и отново схемата за обзавеждане на бъдещия хотел на Макейд в Антиетам.
Дори сега, докато описваше качествата на ореховия бюфет на двойка доста заинтересовани купувачи, не спираше да мисли за къщата. Макар да не съзнаваше, бе обсебена от имението на Барлоу също като Рейф.
В предната спалня на втория етаж трябва да има легло с балдахин, тапети на рози и полиран гардероб. Романтичен и традиционен апартамент за младоженци, с малки купички, пълни с листенца от рози и вази със свежи цветя.
Залата за събирания на основния етаж бе с прекрасно южно изложение. Разбира се, Рейф трябваше да избере подходящи прозорци, но стаята би изглеждала зашеметяващо в слънчеви цветове с фикуса и папратите, висящи в емайлирани саксии, с подредени на групички малки канапета в смела флорална тапицерия и удобни кресла с високи облегалки.
Беше идеална за оранжерия, откъдето човек да гледа през стъклото към горите и градините посред зима, заобиколен от ярките багри на разцъфнали нарциси и зюмбюли.
Нямаше търпение да се заеме с къщата, да добави тези дребни съвършени детайли, за да я превърне отново в дом.
Хотел, напомни си тя. Бизнес. Удобен, приятен, но временен. И не беше неин. С усилие се отърси от мислите си и се съсредоточи върху продажбата в момента.
— Виждате, че изработката на инкрустацията е много изкусна — продължи тя, като говореше спокойно и любезно. — Издадените отстрани витринки за чаши са с оригиналното стъкло.
Жената с копнеж докосна малкото етикетче с цената и набитото око на Рийгън улови изпълнения с надежда поглед, който клиентката хвърли на своя не тъй въодушевен съпруг.
— Наистина е много хубав. Но цената е малко по-висока от тази, която бяхме предвидили.
— Разбирам. Но в това състояние…
Тя млъкна и се извърна, щом вратата се отвори. Ядоса се на себе си, задето подскочи, а сетне изпита разочарование, че посетителят не е Рейф. Преди да успее да се усмихне на Каси, зърна новите синини върху бузата и слепоочието й.
— Извинете ме за момент, ще ви дам време да помислите — обърна се тя към клиентите.
Бързо прекоси магазина, хвана Каси за ръка и я отведе в стаичката отзад.
— Седни. Хайде. — Внимателно я настани на стола до малката желязна масичка. — Лошо ли си ударена?