— Нищо ми няма. Просто…
— Замълчи. — Потисна гнева, надигнал се в гърдите й и тръшна чайника на горещия котлон. — Извинявай за избухването. — Трябваше й малко време, за да се справи разумно със ситуацията. — Докато водата заври, ще приключа с клиентите. Ти стой тук и се отпусни малко.
— Благодаря. — Обзета от срам, Каси се втренчи в ръцете си.
Десет минути по-късно, след като безмилостно бе намалила цената на бюфета, за да уреди по-бързо продажбата, Рийгън се върна в стаичката. Каза си, че е овладяла гнева си. Реши да изрази подкрепа, състрадание.
Един поглед към Каси, свила се на стола, докато чайникът изпускаше пара, я накара да избухне.
— Защо, по дяволите, му позволяваш да постъпва така с теб? Кога най-сетне ще ти омръзне да бъдеш боксова круша за това копеле? В болница ли трябва да те прати, за да го напуснеш?
Неспособна да се защити, Каси подпря ръце на масата, отпусна глава върху тях и заплака.
Усетила, че собствените й очи парят, Рийгън се отпусна на колене до стола. В спретнатия малък кабинет с белите столове и бюрото с извит сгъваем капак, тя с усилие възвърна самообладанието си.
— Каси, извинявай. Много съжалявам. Не биваше да ти крещя.
— Не трябваше да идвам тук. — Каси вдигна глава, прикри лицето си с ръка и с мъка си пое въздух. — Не биваше да идвам. Но просто имах нужда да поговоря с някого.
— Разбира се, че трябваше да дойдеш. Точно тук трябваше да дойдеш. Дай да погледна — промълви Рийгън и отмести ръката на Каси. Подутината бе тъмнолилава и се спускаше от слепоочието до челюстта. Едното от прекрасните тъмносиви очи на Каси бе почти затворено от отока.
— О, Каси, какво се случи? Ще ми кажеш ли?
— Той… Джо… не се чувстваше добре. Има някакъв грип из града. — Гласът на Каси трепереше. — Беше болен, дълго време не ходи на работа и вчера го освободили временно. — Като избягваше погледа на Рийгън, тя започна да рови в чантата си за кърпичка. — Беше разстроен… работи там вече повече от дванайсет години… с прекъсвания. Сметките. Тъкмо взех на изплащане пералня, а Конър искаше нови маратонки. Знаех, че са прекалено скъпи, но…
— Стига — тихо я прекъсна Рийгън и сложи ръка върху нейната. — Престани да се самообвиняваш. Не издържам да те слушам.
— Зная, че си намирам оправдания. — Каси въздъхна и затвори очи. Поне с Рийгън можеше да бъде честна. Защото през трите години, откакто се познаваха Рийгън винаги я бе подкрепяла. — Не беше болен. Почти цяла седмица не е изтрезнявал. Не са го освободили временно, уволниха го, защото отишъл пиян на работа и наругал началника си.
— А после се върна вкъщи и си го изкара на теб. — Рийгън стана, свали чайника от котлона и започна да приготвя чая. — Къде са децата?
— При майка ми. Снощи отидох при нея. Този път побоят бе много жесток.
Тя несъзнателно докосна шията си. Под яката на полото имаше още синини, Джо така яростно я бе стискал за гърлото, че се бе примирила с мисълта, че ще я удуши. Почти й се бе приискало да го стори.
— Изведох децата и отидох при майка ми, защото трябваше да отседна някъде.
— Това е добре. — Рийгън сложи на масата двете порцеланови чаши. — Това е най-доброто начало.
— Не. — Каси внимателно обхвана чашата си. — Тя очаква да се върна още днес. Няма да ми позволи да остана още една нощ.
— След като си й казала, след като е видяла какво ти е сторил, очаква да се върнеш при него?
— Жената принадлежи на съпруга си — рече Каси. — Омъжена съм за него за в добро и в зло.
Рийгън никога не бе разбирала собствената си майка, подчинението, обслужването. Но макар често да я вбесяваше, никога не я бе ужасявало по този начин.
— Това е чудовищно, Каси!
— Просто мама така казва — промълви Каси и трепна, щом допря чашата до подутата си устна. — Тя вярва, че жената трябва да направи брака щастлив. Длъжна е да го направи щастлив.
— Ти вярваш ли го? Че отговорността е твоя? Вярваш ли, че трябва да стоиш при него в добро и зло, дори ако злото означава да те пребива, когато му скимне?
— Така беше. Опитах се. Дала съм клетва, Рийгън. — Тя пое дълбоко въздух, защото това наистина беше важно за нея. Бе дала обещание. — Може би бях твърде млада, когато се омъжих за Джо. Може би направих грешка, но въпреки това съм дала клетва. Той не спази своята. Имаше много други жени, дори не го беше грижа дали знам кои са. Никога не е бил верен, нито пък мил. Но аз бях дала клетва и исках да я спазя. — Тя започна отново да плаче, съвсем тихичко, задето се беше провалила. — Женени сме от десет години. Имаме деца. Направих толкова много грешки — използвах парите от бакшишите, за да купя обувки на Конър, позволих на Ема да си играе с червилото ми. А и не можехме да си позволим тази пералня. Не ме бива в леглото, не съм като онези други жени, при които ходеше. Знаех…