Тя замълча, а Рийгън само продължи да я наблюдава.
— Чуваш ли се какво говориш? — попита тихо. — Чуваш ли се какви ги говориш, Каси?
— Не мога да остана повече при него. — Гласът й секна. — Той ме удряше пред децата. Обикновено чакаше, докато си легнат, и пак беше ужасно. Но сега ме удря пред тях и говори отвратителни неща. Неща, които не бива да чуват. Не е редно. Така ги прави участници в тази грозна сцена. Не е редно!
— Не, Кае, не е редно. Сега имаш нужда от помощ.
— Мислих за това цяла нощ. — Тя се поколеба, сетне бавно свали яката на полото си.
Зърнала грозните морави петна върху нежната кожа, Рийгън пребледня.
— Мили Боже… опитал се е да те удуши.
— Отначало нямаше такова намерение. Плачех, а той искаше да спра. Но после наистина се опита. Прочетох го в очите му. Не беше просто пиенето, парите или другите жени, които изглежда желаеше. Мразеше ме просто защото в момента бях там. Ще ме нарани отново, ако му се удаде случай, а трябва да мисля за децата. Ще отида при Девин и ще подам оплакване.
— Слава Богу.
— Трябваше първо да дойда тук, за да събера кураж. — Осъзнала, че плачът е безсмислен, Каси избърса сълзите си. — Трудно ми е да отида при Девин. Познавам го толкова отдавна. Разбира се, за никого не е тайна как се отнася Джо към мен. Девин много пъти е идвал у дома, повикан от съседите. Но е трудно. — Тя въздъхна. — Да отида точно при Девин.
— Ще дойда с теб.
Каси затвори очи. Ето защо бе дошла именно тук, за да потърси опора. Не, призна, засрамена отново. Търсеше много повече.
— Не, трябва да го направя сама. Не съм мислила какво ще стане след това — рече и отпи от чая. — Не мога да заведа децата обратно вкъщи, след като зная какво ще се случи.
— Пансионът…
Каси упорито поклати глава.
— Зная, че е от гордост, Рийгън, но не мога да отида там. Не мога да заведа децата в тази къща. Не още.
— Добре, тогава ще отседнеш тук. Тук — повтори Рийгън, щом Каси възрази. — Имам само една допълнителна стая, така че ще трябва да бъдете всички заедно.
— Не можем да ти се натрапим по този начин.
— Ти си първата, с която се сприятелих в този град. Искам да ти помогна. Така че остави ме да го сторя.
— Никога не бих те помолила за подобно нещо. Спестила съм малко пари от бакшишите и от извънредните смени. Ще ми стигнат да отседна няколко дни в мотел.
— Нали не искаш да нараниш чувствата ми, като постъпиш така. Ще отседнеш при мен. Заради децата — добави Рийгън, сигурна, че нищо друго не би могло тъй силно да наклони везните.
— Ще отида да ги взема, след като се срещна с Девин.
Нямаше гордост, когато ставаше дума за децата й.
— Ужасно съм ти благодарна, Рийгън.
— Радвам се, че мога да ти помогна.
— Какво е това? Чаено парти през работно време? Тъй като бе насочил поглед към Рийгън, Рейф влезе в кабинета и хвърли палтото си на облегалката на стола, преди да зърне лицето на Каси.
Рийгън смаяно наблюдаваше как за частица от секундата чаровният мъж се превръща в олицетворение на насилието. Пленителната усмивка се превърна в озъбване. Очите му сякаш мятаха мълнии. Първата й мисъл бе, че стройното стегнато тяло прилича на готов за скок вълк.
Когато ръката му се стрелна напред, Каси трепна, а Рийгън скочи на крака. Преди да съумее да застане между двамата, обзета от някаква налудничава идея да защити Каси, пръстите на мъжа погалиха нежно подутото лице.
— Джо?
— Беше… стана случайно — заекна Каси.
Рейф ядно изруга, сетне рязко се извърна и пое към изхода. Каси скочи и се спусна след него.
— Не, Рейф, моля те, не прави нищо. — Тя отчаяно увисна на ръката му. — Моля те, не го търси.
Рейф би могъл да я отблъсне с едно движение. Именно защото съзнаваше колко е нежна и крехка, гневът му нарасна още повече.
— Стой тук. Остани с Рийгън.
— Не, моля те! — Каси се разплака отново и безпомощно продължи да го дърпа към себе си. — Моля те. Не ме карай да изпитам още по-голям срам.
— Копелето ще си плати този път. — Той се опита да я отмести встрани и сведе поглед. Сълзите сториха това, което юмруците и заплахите никога не биха могли. Спряха го мигновено. — Каси. — Той я прегърна и я залюля като дете. — Не плачи, миличка. Всичко ще бъде наред.
Рийгън ги наблюдаваше от прага на кабинета си. Как бе възможно такава нежност да върви ръка за ръка с такова варварство, зачуди се тя. Рейф люлееше Каси като малко дете и й говореше утешително.
Рийгън усети как гърлото й пари и собствените й бузи са мокри, когато мъжът вдигна поглед към нея.