Да, жаждата за насилие все още се четеше в очите му. Бе тъй яростна, че Рийгън усети как дъхът й секва и стомахът й се свива. Преглътна мъчително, преди да заговори.
— Доведи я тук, Рейф. Моля те.
Всеки негов мускул бе напрегнат и готов за битка. Копнееше за лов, бой, кръв. Но жената в обятията му трепереше. А другата, която го наблюдаваше уплашено и шокирано, бе отправила молба към него.
— Хайде, мила. — Той я поведе към кабинета. — Хайде, нека да седнем.
— Съжалявам.
— Не се извинявай на мен. — Трябваше да впрегне цялата си воля, за да говори спокойно. — Не се извинявай на никого.
— Тя отива при Девин. — Тъй като ръцете и трепереха, Рийгън се зае с чая и чашите. — Ще подаде оплакване. Крайно време е.
— Това е един от начините. — Той предпочиташе своя, но настани Каси в стола и отметна косата от мокрото й лице. — Има ли къде да отседнеш?
Каси кимна и пое подадената й от Рийгън кърпичка.
— Ще останем известно време при Рийгън. Само докато…
— Децата добре ли са?
Тя кимна отново.
— Ще отида да ги взема, след като се срещна с Девин.
— Кажи ми какво ти трябва и ще отида до къщата да ти го донеса.
— Ами… не зная. Не взех нищо.
— Ще ми кажеш по-късно. Ще дойда с теб при шерифа.
Каси въздъхна и избърса лицето си.
— Не, имам нужда да се справя сама. Трябва да тръгвам.
— Ето вземи. — Рийгън отвори едно чекмедже в бюрото си. — Това е ключ от вратата на горния етаж. Настанете се с децата. — Тя сложи ключа в ръката на Каси и затвори пръстите й. — И заключи, Каси.
— Ще заключа. Тръгвам. — Като се изправи и тръгна към вратата, имаше чувството, че е извършила най-трудното нещо през живота си. — Все си мислех, че нещата ще се оправят — промълви по-скоро на себе си. — Надявах се да се оправят. — Тя излезе с наведена глава и увиснали рамене.
— Знаеш ли къде е той? — попита Рейф.
— Нямам представа.
— Е, ще го намеря. — Щом мъжът посегна към палтото си, Рийгън сложи ръка върху неговата. Той бавно вдигна очи и пламъците отново изригнаха. — Не заставай на пътя ми.
Водена от инстинкта си, Рийгън го погали по бузата и го целуна по устните. Целувката беше нежна, успокоителна и за двамата.
— За какво беше това?
— За няколко неща. — Тя пое дълбоко въздух, сетне сложи ръце на раменете на мъжа. — Задето искаш да смачкаш лицето на онова копеле. — Целуна го отново. — Задето не го направи, защото Каси те помоли. — Нова целувка. — И накрая, задето й показа, че повечето мъже, истинските мъже, са мили.
— По дяволите. — Победен, той притисна чело в нейното. — Това е страхотен начин да ми попречиш да го убия.
— Част от мен иска да го направиш. Не се гордея с това. — Щом гневът й отново се разбуди, тя се извърна към горещия котлон. — Част от мен иска да наблюдава, докато го пребиеш до безсъзнание. Още по-лошо, иска ми се дори аз самата да го ударя.
Рейф пристъпи към нея и разтвори юмрука й. Замислено вдигна ръката й и притисна устни към дланта й.
— Гледай, гледай… А аз те мислех за нежно създание.
— Казах, че не се гордея с това. — Но се усмихна леко. — Ала сега Каси няма нужда от подобно нещо. Необходимо е да бъде по-далеч от всякакво насилие. Дори да е оправдано.
— Познавам я от дете. — Рейф сведе поглед към чая, който му бе наляла Рийгън и поклати глава. Ухаеше на разцъфнала пролетна поляна, а без съмнение и вкусът му щеше да е такъв. — Винаги е била дребничка, хубава и срамежлива. Толкова сладка. — Срещнал любопитния поглед на Рийгън, мъжът отново поклати глава. — Не. Никога не съм правил опити в тази насока. Сладураните не са мой тип.
— Благодаря.
— Няма защо. — Той леко докосна косата й. — Нагърбваш се с голяма отговорност, като я приемаш с децата в дома си. Мога да ги поканя във фермата. Имаме достатъчно стаи.
— Тя има нужда от жена, Рейф, а не от куп мъже… макар и да са с добри намерения. Девин ще го намери, нали? И ще се погрижи за всичко?
— Можеш да разчиташ на това.
Успокоена, тя вдигна своята чаша.
— Така и ще направя, а и ти също би трябвало да го сториш. — Рийгън срещна погледа му. — Сигурно не си се отбил тук без причина.
— Исках да те погледам малко. — Зърнал недоумението й, той се усмихна. — И мислех да прегледаме материалите за стените, както и обзавеждането на приемната. Искам да завърша тази стая, нека добия представа за всичко в нея.
— Добра идея. Аз… — Тя замълча, дочула движение и гласове в магазина. — Имам клиенти. Всичко е тук — мостри от боите и тъканите, списък на мебелите.
— И аз съм подбрал някои мостри.
— Ами добре тогава… — Тя приближи до бюрото и включи компютъра. — Тук имам подробни планове за всички стаи. Прегледай ги. Някои от мебелите, които съм предложила, са тук. Можеш да ги погледнеш, щом свършиш.