— Добре.
Рийгън примига.
— Добре?
— Да. Ако спазвам графика, приемната ще е готова до уикенда. В понеделник можеш да ги изпратиш, освен ако не се появи нещо извънредно. — Той вдигна поглед към нея. — Удобно ли ти е?
— Да. — Осъзна, че не усеща краката си под коленете.
— Разбира се.
— Може ли да ти платя при доставката? Не си нося чековата книжка.
— Няма проблем.
— Да видим сега сгъваемата маса с чекмеджета.
— Масата… — Рийгън замаяно се озърна. — Насам.
Рейф се изправи и потисна усмивката си. Зачуди се дали Рийгън имаше представа, че преди малко бе разгадал напълно опасенията й. Съмняваше се.
— Какво е това?
Рийгън разсеяно спря.
— О, това е маса за украса. Махагон и…
— Харесва ми.
— Харесва ти — повтори тя.
— Ще изглежда добре в приемната, нали?
— Да, бях предвидила тази възможност.
— Изпрати я заедно с канапето. Това ли е сгъваемата маса?
Рийгън успя само да кимне. Когато след един час мъжът си тръгна, тя продължаваше да кима.
Рейф се насочи право към офиса на шерифа. Това щеше да му струва няколко часа допълнителна работа, но не можеше да напусне града, преди да се увери, че Джо Долин е в килията.
Влезе в стаята и завари Девин наклонил стола си назад и подпрял крака на очуканото метално бюро. Униформата му се състоеше от памучна риза, избелели джинси и изтъркани на петите ботуши. Единственият знак за заемания от него пост бе звездата на гърдите му.
Четеше „Гроздовете на гнева“. Книгата изглеждаше доста измачкана.
— И ти следиш за спазването на закона и реда в този град — шеговито подхвърли Рейф.
Девин бавно и спокойно отбеляза страницата, до която беше стигнал, и остави книгата.
— Така казват. За теб винаги има запазена килия.
— Ако си заключил Долин в едната, нямам нищо против да прекарам пет минути при него.
— Отзад е.
Рейф кимна и приближи до кафе машината.
— Имаше ли проблеми с него?
Устните на Девин се извиха в усмивка.
— Достатъчно, за да стане забавно. И аз бих пийнал кафе.
— Колко дълго можеш да го задържиш тук?
— Не зависи от мен.
Девин пое нащърбената чаша. Тъй като сам правеше кафето, беше великолепно, както го приготвяха всички братя Макейд. Горещо, силно и черно като нощта.
— Ще го прехвърлим в Хейгърстаун — продължи Девин. — Ще си наеме служебен адвокат. Ако Каси не се откаже, ще бъде съден.
Рейф седна на крайчеца на претрупаното с папки бюро.
— Смяташ ли, че тя ще се откаже?
Девин сви рамене и потисна въздишката си.
— Тя най-сетне реши да предприеме нещо. Кучият му син я налага от години. Вероятно е започнал още в брачната нощ. Тя едва ли тежи повече от петдесет килограма. Костите й са като на птичка. — В очите му проблесна нежност. — Има синини около врата, където я е душил.
Не ги видях.
— Направих снимки.
Девин прокара длан по лицето си и стъпи на пода. Лекото стълкновение с Джо, докато му бе слагал белезниците, не му бяха донесли удовлетворение.
— Записах показанията й, направих снимки за доказателство, а тя седеше срещу мен и ме гледаше така, сякаш отново понасяше побоя. Един Господ знае как ще се справи, ако трябва да повтори всичко в съда.
Той се отдалечи от бюрото и приближи до прозореца, откъдето можеше да погледне града. Бе дал клетва да служи на този град, да защитава гражданите му. А не да облекчава собственото си горчиво разочарование като пребие от бой един от тях.
— Описах й обичайните процедури — продължи. — Лечение, консултации, приют. Оказах достатъчно натиск, щом тя започна да се размеква, за да подпише оплакването. Просто седеше там и плачеше, а аз се чувствах като истински негодник.
Рейф се взря в кафето си и се намръщи.
— Още ли си падаш по нея, Дев?
— Това беше в гимназията — рязко отвърна Девин.
С усилие разтвори юмрука си и се извърна към брат си.
Двамата бяха почти като близнаци. Делеше ги по-малко от година. Същата кръв, мрачен поглед, стройна фигура. Само дето очите на Девин бяха по-хладни, по-скоро с цвета на горски мъх, отколкото на нефрит. И белезите, които носеше, бяха в сърцето му.
— Разбира се, че ме е грижа за нея — рече, възвърнал спокойствието си. — По дяволите, Рейф, та ние я познаваме още от раждането й. Не можех да издържам да наблюдавам какво й причинява онзи негодник и да се чувствам безсилен да го спра. Всеки път, щом ме повикаха в дома им, тя имаше нова синина и все казваше, че се е ударила в нещо.
— Не и този път.
— Не, не и този път. Изпратих заместника си с нея да прибере децата и да вземе какъвто багаж й е нужен.
— Тя ще отседне при Рийгън Бишъп.