— Каза ми. — Той допи кафето си и си наля още. — Е, вече е направила първата крачка. Може би тя е най-трудната.
Тъй като нямаше какво повече да направи, Девин седна отново зад бюрото и подхвърли:
— Като стана дума за Рийгън Бишъп, носят се слухове, че слухтиш около нея.
— Да няма закон срещу това?
— Ако имаше, щеше да си го нарушил безброй пъти. — Девин стана отново и затършува из чекмеджето на заместник-шерифа. Измъкна две шоколадчета и хвърли едното на Рейф. — Тя не е твой тип.
— Подобрявам вкуса си.
— Време беше. — Девин отхапа от шоколада. — Сериозно ли е?
— Да закараш една жена в леглото винаги е сериозна работа.
Девин промърмори нещо в знак на съгласие, ала не се примири.
— Значи това е всичко?
— Не зная. Но имам чувството, че това ще бъде страхотно начало. — Той се извърна и се ухили на Рийгън, която тъкмо влизаше.
Тя застина, също както би сторила всяка жена, изправила се срещу двама усмихнати привлекателни мъже.
— Съжалявам, че ви прекъснах.
— Няма нищо — отвърна Девин. — Винаги се радвам да те видя.
Рейф се извърна към брат си и прегърна Рийгън през раменете.
— Заплюто — рече предупредително.
— Моля? — Рийгън отстъпи назад и зяпна от изумление. — Не те чух добре. „Заплюто“ ли каза?
— Аха. — Рейф отхапа от шоколада и й предложи остатъка. Тъй като тя отблъсна ръката му, мъжът сви рамене и го дояде.
— От всички нелепи, възмутителни… Ти си голям мъж, а си застанал тук, ядеш шоколад, че и казваш: „Заплюто“, сякаш аз съм последната фунийка сладолед в хладилника.
— По начина, по който аз съм възпитан, беше много важно бързо да изявиш претенциите си. — За да го докаже, той я хвана за лактите, вдигна я на пръсти и я целуна силно и продължително. — Трябва да вървя — рече и я пусна също тъй арогантно. — Ще се видим, Дев.
— Аха. — Девин с мъка потисна смеха си и прочисти гърло. Секундите минаваха, а Рийгън продължаваше да се взира във вратата, която Рейф бе затръшнал след себе си. — Искаш ли да го настигна и да го затворя в килията?
— Имаш ли гумена палка?
— Боя се, че не. Но веднъж му счупих пръста, като бяхме деца. Бих могъл пак да го направя.
— Няма нужда. — Рийгън се отърси от вцепенението. По-късно щеше сама да се справи с Рейф Макейд. — Дойдох да проверя дали си арестувал Джо Долин.
— И Рейф бе дошъл по същия повод.
— Трябваше да се досетя, че ще го направи.
— Искаш ли кафе, Рийгън?
— Не, нямам време. Исках само да се уверя, че си арестувал Джо и да те попитам дали трябва да взема някакви предохранителни мерки, тъй като Каси и децата ще отседнат при мен.
Девин мълчаливо я прецени с поглед. Познаваше я от три години, бе се възхищавал от външността й, бе разговарял няколко пъти с нея в кафенето и на улицата. Сега разбираше какво бе привлякло брат му към нея. Смелостта, здравия разум, съчувствието.
Зачуди се дали Рейф си дава сметка до каква степен това съчетание би могло да промени живота му.
— Заповядай, седни — рече Девин. — Ще ти обясня какво да направиш.
Пета глава
В понеделник сутринта Рийгън стана рано и весело си затананика. Само след няколко часа в къщата на хълма щяха да бъдат доставени първите мебели. Щом си получеше парите за тях, веднага щеше да се втурне към търга в Пенсилвания, обявен за същия следобед.
Щеше да си струва да затвори магазина за целия ден.
Тя приготви кафето, сложи филийките в тостера, извърна се и едва не подскочи.
— О, Конър. — Засмя се и притисна ръка към сърцето си. — Изплаши ме.
— Извинявай. — Момчето беше слабичко, бледо, с големи тъмносиви очи. Очите на майка му, помисли си Рийгън и се усмихна на детето.
— Няма нищо. Просто не знаех, че някой е станал. Твърде рано е дори за делничен ден. Искаш ли закуска?
— Не, благодаря.
Тя потисна въздишката си. Никое осемгодишно момче не биваше да бъде тъй извинително учтиво. Рийгън вдигна вежда и извади кутия с овесени ядки, които бе научила, че са любимите му. Намигна му и я разклати.
— Какво ще кажеш да ми правиш компания?
Момчето се усмихна толкова стеснително, че сърцето й се сви.
— Добре.
— Извади млякото от хладилника и го сложи на масата. — Тъй като изпита болка, щом видя с какво внимание детето изпълни тази проста задача, тя продължи бодро: — Чух по радиото, че ще вали още сняг. Сигурно ще натрупа.
Тя донесе купички и лъжици и ги подреди на масата. Когато вдигна ръка да оправи разрошената му коса, момчето застина. Рийгън не престана да се усмихва, ала прокле наум Джо Долин.
— Хващам се на бас, че утре няма да се ходи на училище.
— Аз обичам да ходя на училище — рече момчето, сетне прехапа устни.