— Наистина много смешно.
— Съжалявам. Не мога да спра. Помислих си… Не зная какво си помислих. Чух ги и реших, че трябва да се кача и да видя, ако изобщо може нещо да се види. Тогава ти изхвръкна навън.
— Имаш късмет, че не те ударих — подхвърли мъжът.
— Зная, зная.
Той присви очи, докато я наблюдаваше как продължава да се превива от смях.
— Все още мога да го сторя.
— О, помогни ми да се изправя. — Все още усмихната, тя избърса очите си. — Да сложим малко лед на носа ти.
— Мога да се погрижа за себе си. — Но я хвана за китката и я изправи на крака, макар и не особено нежно.
— Изплаших ли те? — Направи усилие гласът й да прозвучи извинително, докато следваше Рейф към стълбите.
— Я ела на себе си.
— Но ти чу… чу ги, нали? — Тя се стегна и затаи дъх, когато преминаха през студеното място.
— Разбира се, че чух. Повтаря се всяка нощ. Няколко пъти и през деня.
— И това не те… притеснява?
Самочувствието му се повдигна, когато успя да хвърли презрителен поглед през рамо.
— Защо трябва да ме притеснява? Тази къща е и тяхна.
— Предполагам. — Тя огледа кухнята. Беше почти празна и все още мрачна. Имаше малък очукан хладилник, печка с два котлона и стара врата, подпряна на две магарета за рязане на дърва, която служеше за маса. Рейф отиде право до чугунения умивалник и пусна студената вода. — Имаш ли чист парцал?
Наместо отговор мъжът се наведе и наплиска лицето си със студена вода. Рийгън гузно застана до него.
— Наистина ужасно съжалявам, Рейф. Боли ли?
— Да.
Той грабна оръфана хавлиена, кърпа и подсуши лицето си. Без да каже нищо повече, приближи до хладилника и си взе бира.
— Кървенето спря.
Рейф махна капачката, захвърли я и изпи една трета от бутилката. Рийгън реши, че предвид обстоятелствата, би могла да опита отново.
— Не видях колата ти. Ето защо си помислих, че няма никой.
— Девин ме докара. — Той реши, че предвид обстоятелствата, би могъл да престане да се заяжда. — Работя малко през нощта, затова лагерувам тук. Предвижда се, че тази нощ ще има снежна буря и не виждах смисъл да взема кола. Мога да отида пеша до града, ако се наложи.
— Аха. Ясно. Това обяснява всичко.
— Искаш ли бира?
— Не, благодаря, не пия бира.
— Шампанското свърши.
— Е, добре тогава, наистина трябва да се връщам. Всъщност вече започва да вали. — Чувствайки се неловко, тя прокара пръсти през косата си. — А, ето ги тези свещници и наистина чудесният комплект от прибори за камина, които купих днес. Просто исках да ги донеса, да видя как ще изглеждат.
Рейф отново надигна бирата си, без да изпуска от поглед младата жена.
— Е, как изглеждат?
— Не зная. Оставих всичко в коридора, когато влязох и чух… вечерното изпълнение.
— Реши да тръгнеш на лов за призраци, наместо да се занимаваш с украсата.
— Така изглежда. Е, ще ги сложа сега, преди да тръгна.
Той я последва, понесъл в ръка бирата си.
— Предполагам, поохладила си се от тази сутрин.
— Не съвсем. — Тя го стрелна с поглед и се насочи към преддверието. — Но като ти разбих носа, макар и неволно, изпитах известно задоволство. Ти се държа като негодник.
Рейф присви очи, когато тя грабна кашона от преддверието и се насочи към приемната.
— Просто бях откровен. Някои жени ценят честността.
— Някои жени харесват негодниците. — Тя остави кашона на кръглата маса, поставена до прозореца. — Аз не ги харесвам. Аз обичам непринудеността, добрите маниери, тактичността. Които при теб, разбира се, липсват напълно. — Извърна се и се усмихна. — Но смятам, че предвид обстоятелствата, бихме могли да сключим примирие. Кой друг ти е разбивал носа?
— Джаред, когато бяхме деца и се сбихме в плевнята. Той извади късмет.
— Хмм… — Рийгън реши, че никога няма да проумее защо в семейство Макейд братската привързаност означаваше разбити носове. — Значи тук спиш. — Тя махна към спалния чувал, постлан пред огъня.
— Сега това е най-топлата стая в къщата. И най-чистата. Кои обстоятелства налагат примирие?
— Не оставяй бутилката без подложка. — Рийгън въздъхна, измъкна една подложка от посребрената кошница и му я подаде. — Не може да се отнасяш с антиките като с…
— Мебели? — довърши той, но прие подложката. — Какви обстоятелства, Рийгън?
— На първо място, деловите ни отношения. — Тъй като отново се почувства напрегната, тя се зае да разкопчава палтото си и се насочи обратно към прозореца. — И двамата се опиваме да постигнем едно и също с тази къща, така че не е разумно да се караме. Хубави са, нали? — Рийгън извади приборите за камина от кашона и прокара пръсти по резбованата дръжка на лопатката за въглища. — Може да се поизлъскат малко.