— Сигурно ще вършат по-добра работа от лоста, който използвам. — Рейф пъхна палци в джобовете си и я проследи как отнася приборите до камината и ги подрежда внимателно един по един в стойката до огнището.
— Каквото и да си използвал, огънят е чудесен. — Разкъсвана между смелостта и съмнението, тя се загледа в пламъците. — Все още търся параван. Този не подхожда. Ще изглежда по-добре в някоя от стаите на горния етаж. Предполагам, че ремонтираш всички камини.
— Постепенно.
Познаваше я само от няколко седмици. Как бе възможно да е толкова сигурен, че в момента тя спори със себе си? Както бе застанала пред камината с изправен гръб, осветена от огъня, изглеждаше толкова спокойна, уверена, напълно в мир със себе си. Може би заради начина, по който сплиташе пръсти или пък защото избягваше погледа му. Но бе напълно уверен, че е в ход малка вътрешна война.
— Защо си тук, Рийгън?
— Казах ти. — Тя се изправи и се върна при кашона. — Имам още някои неща в колата, но тук все още не е готово за тях. Но тези… — Младата жена внимателно свали хартиената опаковка на тежките кристални свещници. — Представях си ги тук, точно на тази маса. В тази ваза непрекъснато трябва да има цветя. Дори през зимата.
Тя постави свещниците от двете страни на вазата, която му бе продала по-рано.
— Лалетата биха изглеждали прекрасно, ако успееш да ги доставиш — продължи Рийгън и внимателно разопакова двете бели свещи, които бе донесла. — Но и хризантемите ще свършат работа, а също и розите, разбира се. — Отново се усмихна и се извърна. — Ето, какво ще кажеш?
Рейф взе кибритената кутия от полицата на камината и приближи да запали свещите. Погледна младата жена над малките пламъчета.
— Горят.
— Имам предвид цялото въздействие, стаята. — Това беше добро извинение да се отдалечи от мъжа. Тя приближи до канапето и прокара пръсти по резбованата облегалка.
— Идеално е. Точно това очаквах от теб.
— Аз не съм идеална. — Думите бяха изречени неволни и изненадаха и двамата. — Изнервяш ме, когато говориш така. От мен винаги са очаквали да бъда съвършена, а аз просто не съм. Не съм внимателно подредена като тази стая, без значение колко ми се иска. Аз съм бъркотия. — Тя нервно прокара пръсти през косата си. — А преди не бях. Не бях. Не, стой там. — Рийгън бързо отстъпи, щом той направи крачка напред.
— Просто стой там. — Махна с ръка и закрачи из стаята.
— Изплаши ме тази сутрин. Ядоса ме, но също така ме изплаши.
Рейф с мъка удържаше ръцете си.
— Как?
— Никой никога не ме е желал така, както ме желаеш ти. Зная, че ме желаеш. — Тя спря и обгърна тялото си с ръце, сякаш й беше студено. — Гледаш ме така, сякаш знаеш как ще се получи между нас. И аз нямам власт над това.
— Смятах, че ти давам власт, като ти казах всичко.
— Не. Не. Нямам никаква власт над чувствата си. Сигурно съзнаваш това. Знаеш прекрасно как въздействаш на хората.
— Не става дума за хората.
— Знаеш чудесно какво въздействие имаш върху мен.
Рийгън почти изкрещя последните думи, сетне сви юмруци и се опита да възвърне самообладанието си.
— Знаеш, че те желая. Нима бих могла да не те желая? Както сам каза, ние сме зрели хора, които знаят какво искат. И колкото повече се дърпам назад, толкова по-глупаво се чувствам.
На трепкащата светлина очите му изглеждаха мрачни.
— Очакваш да ми наговориш всичко това и аз да не сторя нищо?
— Очаквам да съм в състояние да взема разумно решение. Не очаквам жлезите да надделеят над мозъка ми. — Тя въздъхна. — А после те поглеждам и ми се ще да ти разкъсам дрехите.
Рейф се засмя. Това бе най-безопасният начин да обезвреди бомбата в себе си.
— Не очаквай да те спра. — Щом пристъпи напред, младата жена отскочи като пружина. — Просто искам да си взема бирата — промърмори той и вдигна бутилката. — Имам нужда от нея. — Отпи голяма глътка, но не успя да потуши огъня. — Е, каква е ситуацията, Рийгън? Мъж и жена — необвързани, здрави, които искат едно и също един от друг.
— Които едва-едва се познават — добави тя. — Които едва са установили някакви взаимоотношения. Които би трябвало да бъдат по-разумни и да не се хвърлят в секса, сякаш е плувен басейн.
— Никога не съм си правил труд да опитвам водата.
— Аз винаги я опитвам. Сантиметър по сантиметър. — Като си наложи да остане спокойна, тя отново сплете пръсти. — За мен е много важно да зная в какво се забърквам, точно къде отивам.