Усети ги навсякъде. Заобикалящият я свят се превърна в примитивно място, опасно вълнуващо, изпълнено с неописуеми усещания. Всяка груба нетърпелива ласка я караше да тръпне от разтърсващите я вълни на удоволствие, докато тялото й се превърна в нажежена до бяло плът.
До нея огънят хвърляше съскащи въглени към паравана. В нея пламъците поглъщаха и изгаряха.
Едва виждаше през мъглата, спуснала се пред очите й. Тъмната коса, яростния поглед, мускулите, по които танцуваше светлината от огъня. Стонът й на протест, когато устните му се отделиха от нейните, се превърна във вик на удоволствие, когато ги усети по шията си, по гърдите, по корема.
Мъжът се отдръпна назад и заслепена от желание, тя се изви към него, устните й жадно се впиха в плътта му.
Рейф свали ботушите й и яростно изруга, загубил контрол над себе си. Прекрасното й тяло се плъзгаше по неговото, ръцете й… Тези тънки изящни ръце.
Бе обвила около него стройните си дълги крака. Искаше да усети голото й тяло да се извива под неговото. Искаше да я чуе как вика името му и да наблюдава тръпките на удоволствие, отразени в очите й. Рязко изхлузи панталона по краката й, с едно движение разкъса дантелата. Стонът й отекна в стаята, когато я блъсна назад и отново впи устни в пламналата плът.
Екстазът я заля като приливна вълна и я остави без дъх. Името му се отрони от устните й със стон. И тръпнейки, тръпнейки, тя жадуваше за още.
Той й даде много повече. Но и взе повече. Всеки път, когато Рийгън си мислеше, че това е краят, би трябвало да е краят, мъжът откриваше нов начин да разпали страстта й. Съществуваше само той, неговият вкус, неговият допир, неговият аромат. Търкаляха се по пода в дивашка битка, ноктите й се забиваха безмилостно в гърба му, устните му се впиваха в нейните.
Почти заслепен от възбуда, той сграбчи ръцете й, вплете пръсти в нейните. Помисли си, че собственото му дишане ще разкъса дробовете му. Виждаше единствено лицето й, когато проникна в нея. Стоновете им прозвучаха едновременно. Пънът в камината се разцепи с грохот и разпръсна дъжд от искри.
Двамата тръпнеха и не откъсваха погледи един от друг, докато се наслаждаваха на този безкраен момент на сливане.
Напрегнал мускули, той се наведе към нея, впи устни в нейните. Телата им бавно подеха всевечния танц на страстта.
Рийгън се събуди, усетила студ. Макар да изглеждаше невъзможно, очевидно бе заспала. Докато опитваше да си спомни къде се намира, осъзна, че лежи по гръб върху хладните твърди дъски на пода, притисната от тежестта на тялото на Рейф.
Замаяно се огледа наоколо. По някакъв начин се бяха отдалечили от огъня.
— Събуди ли се? — сънено попита Рейф.
— Така мисля. — Тя пое дълбоко въздух. — Не съм съвсем сигурна.
Той отмести глава и плъзна устни по гърдите й. Изтощеното й тяло потръпна в отговор.
— Като че ли все пак съм будна — рече.
— Кожата ти е студена. — Той я премести на спалния чувал. — По-добре ли си?
— Да. — Рийгън дръпна крайчето на чувала към брадичката си. Никога през живота си не се бе разкривала тъй изцяло, телом и духом, пред друг човек. — Сигурно съм задрямала.
— Само за няколко минути — усмихна й се той. Чувстваше се така, сякаш бе изкачил планина. И можеше да изкачи още десет. — Ще сложа нова цепеница в огъня.
Без да изпитва неудобство от голотата си, мъжът се изправи и приближи до сандъчето с дърва. Драскотините по раменете му накараха Рийгън да зяпне от изумление. Тя ли бе направила това? Тя всъщност… Боже мой.
— Аз… трябва да тръгвам. Каси ще се тревожи.
Рейф придърпа обратно паравана пред камината. Без да каже нищо, посегна към платнената чанта до сандъчето с дърва и извади клетъчен телефон.
— Обади й се.
— Аз… не знаех, че имаш телефон.
— При работа като моята той е инструмент. — Подаде й го и седна до нея. — Обади й се — повтори. — И остани.
Беше сигурна, че има хиляди причини, поради които трябва да си тръгне. Но набра собствения си номер, без да откъсва поглед от Рейф, докато слушаше сигнала.
— Каси, Рийгън се обажда. Да, всичко е наред. Сняг ли? — Объркана, тя отметна косата от лицето си и погледна през прозореца. — О, да, наистина вали силно. Точно затова ти се обаждам. Аз започнах нещо… и ми се струва, че…
Гласът й заглъхна, щом Рейф измъкна крайчето на спалния чувал от ръката й и плъзна пръсти по гърдите й.
— Какво? — Тя преглътна, сетне с мъка потисна стона си. Устните му бяха заместили пръстите. Рийгън безпомощно се отпусна по гръб. — Пенсилвания ли? — промърмори. — Не, не се съм в Пенсилвания.
Рейф измъкна телефона от отмалелите й пръсти.