— Бил си малко момче.
— Ти никога не си била момче, така че не разбираш как това влошаваше нещата десетократно. Бях изкарал нощта, бях се измъкнал достойно. И ето че бе дошло утрото, съмваше се, а аз стоях тук и зъбите ми тракаха. Когато всичко премина, просто останах загледан навън през този прозорец. И си казах, че никоя къща няма да ме надвие. Нищо няма да ме надвие. Ще притежавам тази къща, преди да ме довърши. — Той се усмихна и остави чашата. — Не зная колко пъти се връщах тук сам след случилото се. Чаках нещо да се случи, желаех да се случи, за да мога да се изправя срещу него. Промъквах се във всички стаи по едно или друго време. Чувах разни неща, виждах ги, усещах ги. През нощта, когато напуснах града, си дадох дума, че ще се върна.
— Сега я притежаваш — тихо каза Рийгън.
— Да. — Леко смутен, той сведе поглед към нея. — На никога не съм разказвал всичко това.
— Тогава и аз няма да кажа на никого. — Тя нежно погали бузата му. — Каквито и да са причините, ти правиш нещо много важно. Тази къща е била занемарена прекалено дълго.
— Беше ли изплашена, докато стоеше тук, загледана през прозореца?
— Не. Поне не от къщата.
— От мен ли? — повдигна вежда той.
— Да. Страхувам се от теб.
Закачливият пламък в очите му угасна.
— Бях груб с теб — рече предпазливо.
— Нямам предвид това. — Тя се извърна. По навик сложи чайника на газовия котлон и го запали. — Никога през живота си не съм се държала така, както се държах с теб снощи. Напълно бях загубила контрол. Изпитвах такава… нужда. Малко съм изненадана, като си спомня и… — Тя въздъхна и потърси филтър за фунията.
— Изненадана ли си? Или съжаляваш?
— Не, не съжалявам, Рейф. — Тя си наложи да се обърне и да срещне погледа му. — Не съжалявам ни най-малко. Малко съм смутена, защото сега зная точно какво си в състояние да сториш с мен. Знаех, че да правя любов с теб ще бъде вълнуващо. Но нямах представа, че ще бъде толкова разтърсващо. При теб нищо не е подредено и предсказуемо. А аз предпочитам нещата да са такива.
— Желая те сега. Това би трябвало да е предсказуемо.
— Сърцето ми подскача — успя да изрече тя, — когато говориш по този начин. Но аз наистина имам нуждата нещата да бъдат подредени. — Тя отвори кутийката с кафе и прецизно отмери лъжичките. — Предполагам, че работниците ще пристигнат след около час. Може би това не е най-подходящият момент да изясним нещата.
— Днес никой няма да дойде. Навън вече е натрупал повече от половин метър сняг, и то върху онзи, който вече бе навалял.
— О. — Ръката й трепна и разля кафе върху котлона.
— Откъснати сме от света за известно време, скъпа. Можеш да говориш колкото си искаш.
— Добре. — Тя прочисти гърло и отново се обърна към него. — Просто смятам, че е най-добре, ако и двамата си дадем ясна сметка за нещата.
— Какви неща?
— Нещата. — Тя внезапно млъкна, ядосана на себе си, задето се поколеба. — Нещата, които останаха неизяснени снощи. Че това, което става помежду ни, е взаимно удовлетворяваща ни, чисто физическа връзка, неангажираща, без обещания, без…
— Усложнения?
— Да. — Тя кимна облекчено. — Именно.
Изненадан от собственото си раздразнение заради нейното хладно описание на отношенията им — което би трябвало да отразява и неговите желания — той прокара пръсти през косата си.
— Съвсем ясно и подредено. Но ако това означава, че възнамеряваш да се срещаш с някой друг, нещата съвсем ще се объркат, като го строша на две.
— О, от всички нелепици…
— И ще му прережа…
— Престани. — Тя въздъхна тежко. — Нямам намерение да се срещам с друг, докато трае връзката ни, но ако…
— По-разумно ще е да спреш дотук — тихо я прекъсна той. — Нека кажем, че имаме взаимно удовлетворяваща ни и необикновена чисто физическа връзка. Така харесва ли ти?
Вече поуспокоена, тя се извърна да налее врялата вода през филтъра.
— Да, мога да се съглася с това.
— Ти си невероятна, Рийгън. Искаш ли договора в три екземпляра?
— Просто искам да съм сигурна, че очакванията ни за тази връзка са едни и същи. — Тя се съсредоточи върху водата, не биваше да налее твърде много, нито пък прекалено малко. — Нямахме много време да се опознаем. Сега сме любовници. Не искам да останеш с впечатлението, че търся нещо повече от това.
— А ако аз търся нещо повече?
Тя стисна толкова силно дръжката на чайника, че пръстите й побеляха.