— Търсиш ли?
Рейф извърна поглед към прозореца и бавно сипещия се сняг.
— Не.
Младата жена затвори очи и си каза, че е изпитала облекчение при отговора му. Само облекчение.
— Е, тогава няма проблеми.
— Не, всичко е супер. — Гласът му бе хладен и отчужден като нейният. — Не искаш романтична връзка, спестяваш ми главоболията. Не искаш обещания, не се налага да лъжа. Желаем се в леглото. — Той взе две чаши. — Това прави нещата съвсем прости.
— Искам те в леглото. — Доволна от небрежния си тон, тя взе чашите от ръцете му. — Но ако не те харесвах такъв, какъвто си, нямаше да стигнем дотам. Желала съм и други мъже.
С измамно спокоен жест той прибра косата зад ухото й.
— Сега се опитваш да ме ядосаш.
Фактът, че той не забелязваше колко й е трудно да се държи свободно и непринудено, й помагаше неимоверно. Но колкото и странно да беше, когато беше с Рейф това свободно държание й се струваше съвсем естествено.
— Опитах се да ти направя комплимент. Нямаше да дойда снощи с надеждата да те заваря тук, ако не държах на теб.
— Ти дойде да оставиш свещниците.
— Ти си идиот. — Развеселена, тя наля кафето. Нямаше представа, че сексуалната откровеност може да бъде приятна. — Не си се хванал на това, нали?
Заинтригуван, той пое чашата си.
— Напротив, хванах се.
Рийгън отпи и се усмихна.
— Наивник.
— Може би не харесвам подлите агресивни жени.
— Напротив, харесваш ги. Всъщност надяваш се да те прелъстя още сега.
— Така ли мислиш?
— Сигурна съм. Но първо искам да си изпия кафето.
Рейф проследи как тя отпи нова малка глътка.
— Може би си искам ризата обратно. Не си ме питала дали можеш да я вземеш на заем.
— Добре. — Тя отвори копчетата с една ръка. — Вземи я.
Мъжът взе кафето от ръката й и остави двете чаши на плота. Усмивката й го накара да я грабна на ръце. Рийгън се разсмя и захапа ухото му, когато я понесе обратно по коридора. Входната врата рязко се отвори, вътре нахлу студ, сняг и едра бяла фигура.
Шейн свали шапката си и се отръска като куче.
— Здрасти. — Той тръшна вратата с крак. — Колата ти е затрупана до прозорците, Рийгън.
— О. — С треперещи ръце, тя се загърна в ризата и опита да наподоби нехайния му тон. — Навалял е много сняг.
— Повече от половин метър. — Шейн невъзмутимо се ухили на брат си. — Реших, че ще имаш нужда някой да те изрови.
— Как ти се струва, дали искам да ме спасиш? — Възмутен, Рейф влезе в приемната и сложи Рийгън на канапето. — Не мърдай оттук.
— Рейф! — Безуспешно се опита да прикрие краката с ризата. — За Бога!
— Стой тук — повтори той и пое обратно към преддверието.
— Кафе ли подушвам? — разговорливо попита Шейн. — Бих пийнал с удоволствие.
— Не виждам защо да не ти счупя врата.
Шейн свали ръкавиците си и духна към измръзналите си пръсти.
— Защото съм дошъл с колата чак дотук в бурята, за да спася своя брат. — Наведе се напред, но не успя да надникне в приемната. — Има страхотни крака.
— Къде би искал да умреш?
— Просто отбелязвам. — Усмивката му грейна и на бузите му затрептяха трапчинките на Макейд. — Ей, кой да знае? Реших, че си затрупан тук без никакво превозно средство. Сам. А като видях колата на Рийгън, си помислих, че може да има нужда някой да я откара в града. — Изпълнен с надежда, той отново се приведе напред. — Може би трябва да попитам нея.
— Още една стъпка и няма да открият трупа ти до пролетта.
— Ако победя аз, може ли да я получа? — Като видя как брат му се озъби, Шейн избухна в смях. — Не ме удряй. Премръзнал съм. Ще се счупя.
Без да спира да сипе заплахи, Рейф сграбчи Шейн за яката и го повлече по коридора.
— Гледай пред себе си, Макейд. — В кухнята той намери термос и го напълни с кафе. — А сега се разкарай.
— Тръгвам. — Но Шейн отпи направо от термоса. — Вятърът е ужасен. — Кафето го постопли и той отпи отново. — Виж какво, нямах намерение да се натрапвам в любовното ви гнезденце — започна, сетне внезапно млъкна, срещнал яростния поглед на Рейф. — Ей, сериозно ли си хлътнал по нея?
— Не е твоя работа.
Шейн подсвирна и сложи капачката на термоса.
— Ти винаги си бил моя работа. Рийгън е истинска дама. Говоря сериозно.
— Е, и?
— Нищо. — Леко смутен, Шейн пристъпи от крак на крак. — Харесвам я, винаги съм я харесвал. Мислех си за… — Осъзнал, че е поел в неправилна посока, той отново навлече ръкавиците си и си подсвирна весело.
— За какво си мислил?
Шейн предпазливо прокара език по зъбите си. Не искаше да загуби някой от тях.
— Точно това, за което си мислиш. По дяволите, погледни я. Няма начин да не се замислиш. — Той бързо избегна юмрука на Рейф. — Не съм стигнал по-далеч от мисленето. И нямам намерение да се бия за това, което само съм си мислил. — Той протегна ръце в знак на примирие. — Искам да кажа, че това е чудесно. Ударил си голямата печалба.