Гневът се бе изпарил. Рейф посегна отново към каничката.
— Спим заедно. Това е всичко.
— Все отнякъде трябва да се започне.
— Тя е по-различна, Шейн. — Не бе успял да го признае пред себе си, но съвсем лесно го стори пред брат си. — Все още не ми е съвсем ясно, но наистина е по-различна. Държа много на нея.
— Рано или късно голямата любов идва при всички. — Шейн тупна голото рамо на брат си. — Дори при теб.
— Не съм казал нищо такова — промърмори Рейф.
— Не е и нужно. Виж какво, ще разчистя алеята, просто за всеки случай. Имате ли храна тук?
— Да, има достатъчно.
— Тръгвам тогава. Снеговалежът ще намалее към обяд. Аз трябва да се погрижа за животните, така че ако имаш нужда от нещо, свържи се първо с Девин. Аз може да съм излязъл.
— Благодаря. Шейн? — Той се извърна и стрелна с поглед брат си. — Ако надникнеш в приемната на път към вратата, ще се наложи да те убия.
— Вече огледах добре краката й. — Като си подсвиркваше весело, Шейн пое по коридора. — До скоро виждане, Рийгън. — Струваше му доста усилия, но не погледна към приемната на път към вратата.
В мига, в който я чу да се затръшва, Рийгън притисна лице към коленете си. Щом пристъпи в приемната, Рейф трепна, зърнал защитната й поза и тресящите се рамене.
— Виж какво, скъпа, много съжалявам. Трябваше да заключа проклетата врата. — Той нежно я потупа по рамото и седна до нея. — Шейн не иска да се държи като идиот. Той по рождение си е такъв. Нямаше намерение да те обиди. Не се разстройвай.
Тя издаде някакъв нечленоразделен звук и щом вдигна лице, по бузите й се стичаха сълзи. Заливаше се от смях.
— Можеш ли да си представиш как изглеждахме тримата в преддверието? — Тя притисна пръсти към устните си и се залюля. — Двамата с теб полуголи, а Шейн като снежния човек от Хималаите.
— Вижда ти се смешно?
— Не, вижда ми се истерично смешно. — Отмаляла от смях, тя падна в скута му. — Братята Макейд. О, Господи, в какво се забърках?
Възхитен от нея, той я привлече към себе си.
— Върни ми ризата, скъпа, и ще ти покажа.
Седма глава
Загърната със спалния чувал, Рийгън задряма до огъня. Цепениците пукаха и съскаха, сгряваха лицето и протегната й ръка. Тя въздъхна, потънала в обятията на съня и се притисна към любовника си.
Сънищата й бяха почти толкова еротични колкото и преживяното през изминалите няколко часа, все още достатъчно ярко в паметта й, за да я накара да се раздвижи, обзета от копнеж. Когато протегна ръка и осъзна, че е сама, тя отново въздъхна, този път от разочарование.
Огънят гореше силно, значи Рейф го бе разпалил отново, преди да я остави сама. Стаята бе толкова тиха, че се чуваше часовникът върху камината, който отмерваше времето. Доказателствата за нощните действия бяха разпръснати навсякъде около нея — смачканите дрехи по пода, скъсаните парчета дантела, захвърлените ботуши. А доказателството се разбуди и в самата нея, щом се протегна и усети топлата вълна на желанието.
Искаше й се той да е тук, за да подклажда желанието й така, както подклаждаше огъня.
И все пак бе прекрасно да осъзнае, че страстта й е като бездънен кладенец.
Никога досега не е било така, помисли си и седна, за да размърда скованите си мускули. Плътските връзки винаги са били в края на списъка с приоритетите й. Зачуди се дали след сегашното й поведение, Рейф би се изненадал да научи, че преди да го срещне се е смятала за колеблива, дори малко стеснителна, що се отнасяше до интимността.
Тя се прозя, дръпна пуловера си и го навлече през главата. Доколкото го познаваше, щеше да бъде единствено самодоволен.
Жалко, че не можеше да отдаде пламенния си отклик на въздържанието през последните няколко години. Страстта й сякаш бе изсъхнало дърво, поднесено към факла, в мига, в който мъжът я докосна. Но да използва въздържанието като основна причина за отклика си, нямаше да бъде никак честно.
Какъвто и да бе животът й досега, той го бе променил, само заставайки на пътя й. Със сигурност нямаше да бъде в състояние да гледа по същия начин на приятните нощи, прекарани край огъня. Съмняваше, че изобщо ще може да гледа на нещо по същия начин, сега, след като знаеше на какво е способна с правилния… партньор.
Зачуди се как ли една жена би могла да се върне към спокойния уравновесен живот, след като бе вкусила дивата страст на Рейф Макейд? Е, именно с това й предстоеше да се справи, постепенно, стъпка по стъпка.