В момента искаше единствено да го открие.
Нахлузи чорапите си и тръгна из къщата. Той можеше да е навсякъде и предизвикателството да го потърси, за да го намери зает с някое домакинско задължение — от което смяташе да го откъсне — я развесели.
Хладните голи дъски я накара да потърка ръце, за да се стопли. Но любопитството надделя над малкото неудобство.
Само два пъти досега бе влизала в стаите на първия етаж. При първото си посещение, когато си бе водила бележки и бе взела размерите. И втория път, за да провери дали е записала правилно. Но сега нямаше работници, никакви звуци от гласове или чукове.
Тя се промъкна в стаята зад приемната, унесена в мечти.
Това щеше да бъде библиотеката — лъскави рафтове, пълни с книги, удобни меки фотьойли, приканващи гостите да приседнат и да почетат. Щеше да има и масичка с гарафа, пълна с коняк, ваза за цветя и стара мастилница.
Библиотечни стълби, разбира се, продължи да си представя тя, виждайки ги съвсем ясно в съзнанието си почти до шарките на дървото. И столове с широки облегалки близо до припукващия огън, както и удобни столчета за подпиране на краката.
Искаше й се в далечния ъгъл да има статив за четене, разположен върху висока стойка с двойно извит крак. Щеше да сложи върху него голяма стара Библия с позлатени ръбове на страниците.
Абигейл О’Брайън, омъжена за Чарлз Ричард Барлоу, 10 април 1856 година.
Катрин Ан Барлоу, родена на 5 юни 1857 година Чарлз Ричард Барлоу, Младши, роден на 22 ноември 1859 година.
Робърт Майкъл Барлоу, роден на 9 февруари 1861 година.
Абигейл Барлоу, починала на 18 септември 1864 година.
Рийгън потрепери и се олюля. Бавно дойде на себе си, обвила ръце около тялото си, за да прогони внезапния силен студ, сърцето й блъскаше яростно, докато видението пред очите й постепенно изчезна.
Откъде зная това, запита се тя и прокара трепереща ръка по лицето си. Откъде се взеха всички тези имена и дати?
Прочела съм ги някъде, рече си и потръпна отново. След всички проучвания, които бе направила, естествено, че ги бе прочела някъде. Много бавно тя излезе заднишком от стаята и си пое въздух.
Разбира се, сигурно е знаела, че семейство Барлоу, живяло по онова време, е имало три деца. Та нали беше правила справки. Сигурно е знаела и датите — и по някаква причина си ги бе припомнила, това е всичко.
За нищо на света не би признала, че само за миг си бе помислила, че всъщност вижда отворена дебела бяла страница от Библията, а имената и датите са написани внимателно от умела ръка.
Приближи до стълбите и ги изкачи.
Този път бе оставил вратата отворена. Когато достигна площадката, младата жена чу стърженето на мистрията по стената. Въздъхна от облекчение и прекоси, коридора.
И се стопли отново само като го погледна.
— Имаш ли нужда от помощ?
Той се извърна и я видя на прага, облечена в класическия си пуловер и елегантните панталони.
— Не и в това облекло. Просто исках да приключа тази замазка, а си помислих, че имаш нужда от сън.
Тя се облегна на рамката, без да откъсва поглед от мъжа.
— Защо някои мъже изглеждат толкова привлекателни, когато се занимават с физически труд?
— Някои жени обичат да гледат как мъжете се потят.
— Очевидно аз съм от тях. — Тя проследи движението на мистрията. — Знаеш ли, ти си по-добър от майстора, който направи замазката в апартамента ми над магазина. Работиш много чисто.
— Мразя замазките.
— Тогава защо ги правиш?
— Харесва ми, когато са готови. Пък и съм по-бърз от екипа, който наех.
— Къде си се учил?
— Във фермата все имаше нещо за поправка. А когато заминах, все с ремонти се занимавах.
— После си основал своя собствена фирма.
— Не ми харесва да работя за други.
— На мен също. — Тя се поколеба и почака да изчисти инструментите си. — Къде отиде? Когато замина оттук?
— На юг. Хващах се на работа тук-там. Открих, че съм по-добър във въртенето на чука, отколкото в карането на трактор. — Той по навик посегна към джоба на ризата си, но откри, че е празен и изруга. — Отказах цигарите — промърмори.
— Добре си направил.
— Това направо ме подлудява. — За да си намери занимание, той приближи да провери стената, която бе привършил снощи.
— Заминал си за Флорида — рече Рийгън.
— Да, там приключих пътешествието. Във Флорида има много работа за строители. Започнах да купувам къщи — занемарени жилища — ремонтирах ги и ги препродавах. Потръгна доста добре. И се върнах. — Той се извърна към нея. — Това е всичко.
— Не исках да любопитствам — започна тя.
— Не съм казал това. Просто няма нищо повече за разказване, Рийгън. Имах лоша репутация, когато напуснах този град. В нощта, преди да замина, се сбих пред бара. С Джо Долин.